През зимата Кайзерслаутерн запрати Илиян Мицански към втородивизионния ФСВ Франкфурт и българският нападател не спри да вкарва голове, докато "червените дяволи" са се запътили с бясна скорост към Втора Бундеслига.

"Интересът към нашия отбор не е чак толкова голям. Ние все пак сме вторият тим на Франкфурт след Айнтрахт, играем във Втора Бундеслига. Когато се представяш силно и вкарваш голове - тогава си звезда. Когато не правиш нищо, ставаш господин Никой", мъдро заяви вкаралият 4 гола за новия си тим Мицански в интервю за вестник "Труд".

"Затова ме взеха, да им върша работа. Наистина усетих и аз малко еуфория. Това е причината да съм тук - да играя и да помагам с каквото мога - да вкарвам, да подавам. Имаме взаимна полза. Аз помагам на този отбор и той ми помага на мен, след като толкова дълго бях принуден да не играя в Кайзерслаутерн."

"И аз нямам обяснение защо не играех в Кайзерслаутерн. Не мога да ви отговоря на този въпрос. Само мога да кажа как изглеждат нещата от моята гледна точка. Там ми тръгна идеално."

"Направихме добра подготовка в първите два месеца, вкарах 10 гола в 10 контроли - на Ливърпул, на Оксер, на Абърдийн... И после започнах да си почивам. Не по мое желание, разбира се. Стартира Бундеслигата и седнах на пейката. Никой не ми е обяснявал защо."

"Като видях, че не разчитат на мен, реших да търся място, където да играя. С още един съотборник дойдохме във Франкфурт. Тук очакваха от нас да “теглим” отбора напред, да сме водещите футболисти. И така се получи наистина, но за съжаление колегата си счупи крака наскоро", допълни българинът, който има договор за още 2 години с "червените дяволи", където треньор в момента е Красимир Балъков.

"Франкфурт е голям център - банки, международни компании, световни изложения... Но аз не съм дошъл тук заради града, а заради отбора и за да играя. Реших се на малка крачка назад, за да направя после две големи напред. Вече познавам добре първа Бундеслига и знам, че мога да играя там. И ще се върна!"

"Направо горя от желание да се докажа. Имал съм и друг път трудни моменти и не съм се отказвал никога. Затова стигнах до Бундеслигата - ниво, което малко български футболисти успяват да постигнат. И нямам никакво намерение да отстъпвам. Много труд съм хвърлил, много съм се борил. Тази дълга пауза без мачове ми дръпна ръчната спирачка, но сега натискам здраво газта."

"На всеки му се играе в националния отбор. Мисля, че дори тук, във втора Бундеслига, ако се представям силно - имам шанс да бъда повикан. Всички знаят какво е нивото тук - тичане, единоборства, силни футболисти, здрава конкуренция. Аз си знам целите и ги гоня до дупка."

"Аз приятели имам, а се появяват и нови. Знаете ли, че като вкарах първите голове за Франкфурт, ми се обадиха около 25 души. От тях към 15 бяха футболисти на Кайзерслаутерн, мои бивши съотборници. Значи ме уважават и са разбрали какво мога, нищо че там не ми дадоха много шансове да разкрия качествата си на футболист."

В Германия играчите също могат да се забавляват, даже много добре. Но всичко си има граници. Най-важни са тренировките и мачовете. После - почивка у дома, пред компютъра или телевизора. Здравословна храна, сън, възстановяване... Това ми е животът."

"Аз съм от Сандански, от Македонския край и съм като повечето хора оттам - буйни характери, непримирими, не се предават и в безнадеждни ситуации."

"Преди да дойда в Германия, може да съм имал желание и за друго първенство. Но след като видях какво е тук, не мисля за друго място. Искам да играя в най-силния отбор в Бундеслигата, а това е Байерн", завърши Мицански.