50... 75... 100! Коментарите за цените на билетите за мачовете на Лудогорец в Шампионската лига надминаха по възмущение дори и тези за политическите боричкания преди изборите. Все пак, нали от политика и футбол най-много разбираме.

Начетох се на подигравателни коментари под статии, на подсмихвания и ехидни подмятания. Като започнем от това как един селски, провинциален отбор ще иска луди пари за мач на пъпа на София и стигнем до обяснения за социално-икономическия погром в обществото ни и колко непосилно е за един българин да отдели такива средства.

Нещата обаче, както обикновено, не са нито черни, нито бели.

На никого не му е приятно да му бъркат дълбоко в джоба. И аз не правя изключение. Но явно съм изключение в реакцията си за билетите, защото колкото и да ми е неприятно, според мен цените са логични и лесно обясними.

Първо, Лудогорец не е социално предприятие, а частен футболен клуб, който е воден колкото от желание за победи и титли, толкова от стремеж към печалба или поне минимални загуби. Влизането в Шампионската лига е възможно най-доброто, което може да се случи на един отбор, защото осигурява и двете. По много.

Ако влезем в детайли, по отношение на победите Лудогорец изтегли най-късата клечка от жребия. Но по отношение на печалбата, най-най-най-дългата възможна. Защото единствената по-добра реклама от това да играеш срещу Реал и Ливърпул е тази да ги победиш. И в двата случая обаче си на печалба. Въпросът е на колко печалба. Шансовете за победа на Лудогорец, за да се изразя по-меко, не са от най-големите. Затова е нормално собствениците да се ориентират към шансовете да спечелят.

И тук стигаме до второто. Дали това е най-правилният начин да спечелят. Дали ще успеят да продадат достатъчно много скъпи билети, за да спечелят повече, отколкото ако продадат всичките билети, но по-евтино. И тук смятам, че Лудогорец взе мъдро решение, което не е плод на лакомия, ами на много добре пресметнати обстоятелства.

Както вече казах, от една страна Лудогорец няма шансове да спечели групата. И според мен собствениците на клуба са пределно наясно с това и не се притесняват. Те осъзнават, че дали зад отбора ще има 44 000 гърла или 20 000, това няма да има никакво значение за крайния резултат в мача, защото разликата в класата между "орлите" и останалите отбори е непреодолима дори и да им свирят пет Николай Йордановци. Или казано по-просто, шефовете на отбора предпочитат да жертват малкото си вярната публика (която не е особено платежоспособна) в името на печалбата.

Друго нещо, за което в Лудогорец са си дали сметка, е че когато на стадиона идват Реал и Ливърпул, зрителите ще дойдат да гледат европейските грандове, а не разградския симпатичен, но малък отбор. С други думи, те знаят, че така или иначе феновете няма да платят да гледат Светльо Дяков, а ще платят за Кристиано Роналдо.

Също така не са верни и твърденията, че билетите са по-скъпи от тези на трите гранда в техните страни. Билетите са скъпи, ако ги сравним с тези от мачовете в "А" група. Ако ги сравним с тези от Шампионската лига обаче, нещата изглеждат различно. Реал продава билетите си от Шампионската лига със стартова цена от 50 евро (97,83 лв.), Ливърпул от 46 паунда (112,83 лева, с уговорката, че "мърсисайдци" имат отстъпки за деца), а Базел от 88,83 евро (173,83 лв). Което като го пресметнем е отчасти съпоставимо с разликата в стандарта на живот.

И последно, но не и по значение, есента в България се очертава слаба откъм значими културни събития. Няма големи звезди, които да гостуват и да изсмучат парите на българите. На практика, за българина, който пълни "Васил Левски" при билети за концерт от 70 до 130 лева, тази година Реал Мадрид и Ливърпул ще бъдат неговите Мадона, Депеш, Роджър Уотърс или Бон Джоуви. Защото зрелището си е зрелище, а нека бъдем честни, на такива събития половината хора са там "за да не изпуснат звездата".

Колкото до мача с Базел, от ръководството на Лудогорец са наясно, че въпреки интригата с евентуален реванш заради миналата година, швейцарският клуб далеч няма да привлече хиляди фенове по трибуните (освен ако не е мач на живот и смърт). Именно затова и решението с пакетните билети. Намаляваш леко цената на хубавата стока и я пускаш в пакет с тази, която не се купува. Елегантен маркетингов трик. Подобни неща има в почти всички големи европейски клубове и Лудогорец изобщо не откриват топлата вода. Просто прилагат добрия пример.

А както се вижда в последните три години, напук на хейтъри, цесекари и левскари, клубът от Разград прилага много добри практики и успява, който и да е на власт в държавата. А последното хич не е без значение за българския футбол, защото видяхме какво се случи с реконструкцията на "Герена" и новия стадион на Ботев.

Казано всичко накратко, мачовете на Лудогорец в Шампионската лига не са подарък за феновете. Те са възвръщане на инвестицията. И докато ЦСКА, Левски и Ботев са клубове с история, Лудогорец е клуб с бизнес план.

 

Александър Кръстинов, Gol.bg