Станка Златева заслужи мястото си в историята на българския спорт. Председателският пост обаче се заслужава всеки ден с решения. А когато Новиков и Милов отново са извън състава за световно първенство, оценката за управлението ѝ трябва да бъде безпощадна.

В този смисъл Златева се превръща в Гонзо на българската борба - поредното разпознаваемо спортно име, от което се очаква авторитетът на състезателя да свърши работата на ръководителя. Сравнението е горчиво, но конкретният провал е още по-горчив. Миналата слава не решава сегашните конфликти.

Семен Новиков и Кирил Милов са извън заявките за световното в Астана. Според федерацията състезателите на ЦСКА не са изпълнили изискването за участие в общите лагери и са предпочели подготовка със своя треньор Сослан Фарниев. Последствието е национален отбор без двама от водещите си борци.

свързани статии

Най-тежкото обвинение срещу управлението на Златева е, че това вече се е случвало. През 2025 г. Новиков и Милов пропуснаха световното в Загреб след същия спор за централизирана подготовка. Тогава Новиков публично заяви, че пропуска първенството заради решение на федерацията, въпреки титлата си от държавното първенство и среброто от европейското.

Една година по-късно проблемът отново е тук. Това е повторен управленски провал. Ръководството е имало време да изгради ясни отношения с клуба, да договори условия, да намери механизъм за контрол върху подготовката и да предотврати следващия срив. Вместо това България отново обсъжда защо водещите ѝ състезатели остават извън световното.

Още по-показателно е, че през 2026 г. беше постигнато временно помирение и Новиков и Милов се върнаха за европейското първенство. Следователно договореност е била възможна. Ръководството просто не е успяло да я превърне в устойчиво решение.

свързани статии

Златева трябва да отговори и на въпрос, който идва от собственото ѝ минало. През 2013 г. Симеон Щерев обявява пред медиите, че тя ще тренира при него по индивидуална програма, отделно от работата на националния отбор, с финансиране от спортното министерство.

Този исторически пример не доказва, че всички днешни условия са еднакви. Доказва обаче, че Златева отлично познава индивидуалната подготовка с доверен треньор. Затова дължи професионално обяснение защо модел, допустим за нея като състезател, днес се оказва непреодолима преграда пред други шампиони.

Без такова обяснение контрастът изглежда като двоен стандарт - индивидуален подход за собствената кариера, задължителен общ калъп за чуждата.

Разбира се, федерацията има право да поставя изисквания. Клубът и състезателите също носят отговорност за отказа си да ги изпълнят. Но това не освобождава Златева от основната ѝ задача - да управлява конфликта така, че националният отбор да има възможно най-добрите условия за успех.

Председателят трябва да покаже как наложената политика подобрява подготовката и представянето. В случая виждаме повторение на спор, който отслабва състава преди най-голямото състезание за годината.

Никой не може да гарантира медал на Новиков или Милов. Но България има право да очаква шансът им да бъде решен на тепиха. Когато този шанс се губи в нерешени отношения между клуб и федерация, ръководството трябва да понесе отговорността.

Не може да се иска обществено доверие само защото председателят някога е печелил световни титли. Управленската компетентност се доказва с качествена работа, а не с повторението на собствените си провали.

По този конкретен казус Златева не издържа проверката. И думите ѝ пред БНТ за световното, "Каквото си вземем, това е", звучат особено неубедително на този фон. От председателя се очаква да обясни какво е направил, за да увеличи шансовете на отбора, включително чрез разрешаване на конфликта с водещите състезатели.

Станке, медалите ти са безспорни. Управленските ти решения подлежат на оценка. А повторението на казуса с Новиков и Милов е тежък аргумент срещу оставането ти начело. Българската борба заслужава ръководство, което се учи от провалите си и предотвратява следващите. Твоето засега ги повтаря.

Златева има безспорно място в историята на българската борба. Председателският пост обаче не е награда за минали победи. Когато едни и същи разногласия отново оставят водещи състезатели извън състава, въпросът вече е какво е научило ръководството от първия провал. По този казус отговорът засега е видим в заявките.

Медалите на Златева заслужават уважение. Управлението ѝ трябва да заслужи доверие. А повторението на този конфликт е аргумент за смяна на ръководството, не за още търпение.

Георги Пешев, Gol.bg