Не гледайте резултата, Борусия просто прегази Арсенал.

Контузиите на Чеймбърс, Дебюши, Монреал, Уолкът и Жиру не могат да бъдат оправдание – Дортмунд пък беше без Хумелс, Пишчек, Блашчиковски, Гюндоган и Ройс (списъкът далеч не е пълен). Разликата в класите обаче беше очевидна през целия мач. Борусия от първите минути започна да налита към вратата на Шчесни и Арсенал трябва да се радва, че се отърва с 0:2, вместо с 0:5.

Още през първото полувреме жълто-черните стреляха 15 пъти към вратата. Статистиката сочи, че немците са отправили почти пет пъти повече удари и почти седем пъти повече точни такива. Арсенал надмина Борусия що се касае до владеенето на топката, но какво от това? Рамзи и Артета непрекъснато бъркаха пасовете, Санчес непрекъснато бе покриван от двама в жълто и черно. Джак Уилшър може и да се представи на ниво, а Шчесни спаси Топчиите от по-неприятен резултат, но всички ще запомнят не тяхната игра, а това, че гостите се предадоха почти без бой.

Йозил пак изчезна някъде. Рекордната покупка на Арсенал сякаш се страхуваше да влезе в кадър. 62 минути той тичаше някъде встрани от центъра на събитията. Не помагаше нито в атака, нито на дебютанта Бейерин, който делеше един и същи фланг със световния шампион.

Йозил явно е от играчите, които, когато имат ден, изглеждат гении на икономичното движение. Затова пък, когато нямат, просто изчезват на терена. При положение, че за него Арсенал плати 42 млн. паунда, атакуващият халф имаше твърде много лоши дни през 2014 г. Феновете се ядосват, Арсен Венгер май не си представя точно как да използва немския национал. Ако Йозил пак излезе титуляр този уикенд, то ще е само заради репутацията и трансферната цена, а не по заслуги.

Все пак при 0:0 Артилеристите имаха отличен шанс да насочат двубоя в друго русло. Дани Уелбек получи пас от Рамзи, излезе сам срещу вратаря, но стреля в аут.

Това е то, типичният Уелбек. Феновете на Манчестър Юнайтед сигурно и досега виждат в кошмарите си как упоритият и подвижен нападател успява да се озове на страхотна позиция, но не успява да се възползва. За Арсенал английският национал е по-добър вариант, отколкото Яя Саного, но проблемите с лошата реализация на създадените положения няма да изчезнат от само себе си. Венгер има на разположение трима типични централни нападатели, но нито един от тях не става за големите мачове, където си длъжен да вкараш единственото си (или поне първото) чисто положение.

Арсенал явно си е все същият. Четири години поред Топчиите отпадат от Лигата на осминафинал. Ако се съди по двубоя с Борусия, в плейофите лондончани пак не ги чака нищо хубаво. Твърде разтеглена отбрана, в която Косиелни непрекъснато трябва да поема огромни рискове, а Мертезакер изглежда твърде бавен, в зоната на опорния халф 32-годишният Артета е принуден да се брани срещу трима, център-нападател, който порти чисто положение...

Европа вече забрави, че Арсенал може да има и друго лице.

Роман Мун, „Спорт сегодня“