Долу, на двора е сам с топката. След това идват съотборниците - Кабрини, Taрдели, Ширея и, разбира се – Платини. Играта може да започне в този въображаем и фантастичен свят, до който достъп имат само децата. Там, в двора, малкият Дел Пиеро за първи път се изправя срещу Реал М. Резултатът е съхранен някъде из архивите на дома. Като международен мач той, естествено, се играе вечер. А към осветлението на двора татко Джино включва и фаровете на автомобила си. Става красиво, като на „Бернабеу“. После порасналият Алесандро 9 пъти се е изправял срещу Реал. В резултат – много радост и едно огорчение. 42-годишният Дел Пиеро утре ще бъде в Кардиф като фен. Защото тази прекрасна и проклета за ювентинците купа е като Свещения Граал и единадесетте на терена ще се опитат след 21 г. да зарадват бяло-черните тифози.

Дел Пиеро, колко пъти сте разигравали Юве – Реал на двора?
-  Със сигурност - много. Защото Реал е „Отборът“, като Бразилия, като Лейкърс. Реал е като Юве – абсолютният връх. Спомням си, че биеше италианските отбори до появата на Милан начело със Саки. След това при нас нещата се обърнаха. Надявам се в събота да напишем още една славна бяло-черна страница.

Девет мача, 5 гола, аплодиране на крака, един загубен финал – срещу Реал имате цял романс. Изберете 3 епизода?
- Аплодирането, аплодирането и аплодирането! На „Бернабеу“ преживях една от най-силните емоции в кариерата ми. Незабравимо е и ликуването след успеха на „Деле Алпи“ в 1/2-финала за ШЛ през 2003 г. Никога не съм се чувствал по-силен.

Очаквахте ли Зидан да се превърне в толкова успешен треньор?
- Лесно е да кажа „да“. Като приятел не съм безпристрастен, харесвам Зизу като човек и професионалист. Мога само да кажа, че човек, който по такъв начин мисли за футбола, има страхотни идеи. Но това, което окончателно ме убеди, е как успя да се впише, чудесно знаейки с какво се захваща. Защото трябва да тренира изключителни шампиони и големи индивидуалисти.

Кое е най-ценното му качество?
- Адаптацията му към такъв тип отбор, какъвто е Реал, връзката му с играчите, голямата съпричастност и способността да не губи присъствие на духа дори когато е на ръба. Така Зизу, който бе безспорна звезда на терена, запази авторитета си непокътнат и при избора, който сега му се налага да прави. Напомня ми за Анчелоти и си мисля, че е вдъхновен от Карло.

Загубеният финал срещу Реал през 98-а ли е най-голямото ви разочарование?
- Всяко поражение във финал е рана. Но специално от това много боли. Тогава Юве бе изключителен отбор, на върха от своя цикъл.

Съществува ли проклятие – от създаването на Шампионската лига Реал е спечели 5 от 5 финала, докато Юве – един от пет?
- Не мисля. Проклятие не съществува. В спора за световната титла през 2006 г. Италия стигна след серия от болезнени отпадания след дузпи, голове в последните минути и загубен финал. Но ние не мислехме за това, а че ни предстои уникален шанс. И аз се надявам така да бъде и в Кардиф.

До попадението на Мората в Берлин (1:3 срещу Барса през 2015 г.) в 7 финала Юве бе отбелязал едва 3 гола – чрез Платини от несъществуваща дузпа (1:0 срещу Ливърпул през 1985 г.), после Раванели почти от аутлинията (срещу Аякс 5:3 след дузпи през 1996-а) и вашия с пета срещу Борусия Д (1:3 през 1997-а) – не е ли странно?
- Не се бях замислял. Дано в Кардиф бъде различно и Юве вкара по един от изброените начини…

Изглежда, че надеждите сега са по-големи в сравнение с 2015-а – причината е, че Реал отстъпва на онзи Барселона, или пък Ювентус е по-силен?
- Въпросът не е дали преди си бил по-слаб, а сега – по-силен. Онзи Ювентус с Пирло, Видал, Маркизио и Погба имаше халфова линия, равностойна на тази на Барса. Въпросът е в нивото на зрялост, да си наясно със силните си страни и да ги използваш. Мисля, че сега Юве е готов за трофея. Отборът е  по-зрял и наясно с възможностите си. На терена всеки знае какво се иска от него и го прави добре. Що се отнася до Реал, не мисля, че отборът е слаб от Барселона преди 2 г. и в събота ще е много трудно.

Три причини, за да вярват бианконерите?
- Буфон, Киелини и Маркизио. Три момчета, съотборници и приятели. С тях бях заедно в Серия Б и те трябва да завършат делото. Заради Юве, заради тифозите, заради всички нас.

Има ли символика във факта, че 10 г. след промоцията в Серия А бианконерите са на шампионския финал?
- Разбира се. За мен в това е смисълът на всичко сторено оттогава.

При евентуален успех в Кардиф ще може ли да се говори, че това е най-силният Ювентус в историята?
- Не е коректно да се правят сравнения между отбори от различни периоди. Но ако Юве спечели купата след шест поредни титли в Италия, това ще е нещо легендарно и пренаписване на клубната история.

Този цикъл започна и с вашето участие – доколко заслугата е на ръководството и на играчите?
- Може би основното е, че въпреки трудностите всички сме били наясно какво е Юве и ДНК-то на този клуб. Че независимо от всичко ще се върнем там, където ни е мястото. Така и стана.

Какъв мач очаквате и има ли някой предимство във финала?
- Няма фаворит и мисля, че с това са наясно и в Мадрид. Ако Ювентус се защитава, то това би било стратегия, а не принуждение, за да намери време и използва офанзивния си потенциал без да се нарушава балансът. И това е голямата заслуга на Алегри през последните години, особено през този сезон, когато той по мое мнение постигна шедьовър.

Как оценявате трансформацията на Роналдо от по-малко тотален играч в повече централен нападател?
- Кристиано прави това, което е нужно за отбора. Браво на Зидан, който го използва по този начин. Когато разполагаш с футболист с подобен реализаторски процент, е важно да черпиш от потенциала му.

Защитата на Юве се справи с Меси, Суарес и Неймар. Срещу Иско (или Бейл), Бензема и Роналдо по-трудно ли ще е?
- По-трудно не, но със сигурност ще е по-различно. Тестът ще е доста тежък. Говорим не само за страхотни играчи, а за такива, които печелят важните мачове.  Битката ще е и на ментално ниво

Буфон повече от всички заслужава тази купа. Бихте ли организирали с него и Паоло Малдини вечеря за тези, които трябваше да получат „Златната топка“, но така или иначе не се случи, или ще чакате покана от Джиджи по повод спечелването на Шампионската лига?
- „Златната топка“ е фантастична награда и бих бил много щастлив, ако Джиджи я вземе. Но тя не може да се сравнява с Шампионската лига. Дано Буфон вдигне купата в събота, за другото ще почакаме.

Смятате ли, че през тези 3 г. Алегри подобри отбора, но и той също се разви?
- Безусловно! Стремежът към съвършенство и амбицията разви както отбора, така и треньора.

В недела Тоти се сбогува с Рома – защо раздялата с легендите винаги поражда неловкост в клуба?
- Много неща останаха неизказани. Това, което преживя Франческо, ми върна спомена от моето изпращане преди 6 г. и думите са недостатъчни.

При днешната схема 4-2-3-1 къде би играл Дел Пиеро?
-    Не знам, но много бих искал да изпълня един решаващ пряк свободен удар…

Превод на в-к "Тема спорт"