В четвъртък вечер Лудогорец постигна най-значимата българска победа като гост откакто преди 3-4 години ЦСКА и Левски триумфираха при визитите си съответно на Динамо Москва и Лацио. Разбира се, не може да минем и без редовните забележки. За тях обаче малко по-късно.

Пътят на разградчани към хегемонията у нас също сякаш е отъпкан. Не е ясно дали ЦСКА ще се съвземе в близките години от всички известни нам сътресения, Левски пък до голяма степен е аут през този сезон, а силите на ловешките младоци все някога ще свършат. 

Единствено съставът на Ботев Пловдив в момента може да се надиграва с шампионите, но пловдивчани все още нямат шампионски манталитет и изглеждат една идея по-колебливи от Лудогорец.

Най-ключовият успех в досегашната история на "зелените" може да се окаже този над Партизан. Кирил Домусчиев не изглежда никак търпелив човек и липсата на още една безрезултатна година в Европа можеше рязко да спре кранчето с пари, което той е пуснал откакто акостира в Разград.

Лудогорец вече разполага със страхотна база, школа и спретнат стадион. Няма как на Домусчиев да не му е хрумвала идеята на ловешкия проект, при който клубът да се издържа сам с трансфери на играчи от школата. Успехът на европейската сцена обаче със сигурност е събудил глада на "зеления" бос за още триумфи.

През лятото бяха хвърлени милиони левове за селекция, а при нов провал имаше голяма вероятност Домусчиев да преосмисли плана за инвестиции. Сега обаче той ще иска да поддържа реномето, което клубът е на път да си извоюва. Две победи като гост над сериозни отбори и евентуални пролетни мачове в Европа ще изпратят "орлите" на километри пред столичните грандове.

Но разбира се, трябва да се обърне внимание на нещо друго, доста съществено. 

По стар български обичай, всички у нас сме свикнали да търсим кусури, дори на хубавите неща. Нямаше как да не ни направи впечатление стартовият състав на Лудогорец, в който личаха имената на само двама българи. Затова успехът в Айндховен е все още само моментен проблясък за лицето на футбола ни.

Да, Йордан Минев е контузен. Да, влязоха и трима нашенци през второто полувреме, но за да се развива и българският футбол, а не само разградския, през следващите години нещата трябва да се обърнат. 

Можем да направим сравнение с отбора на ЦСКА, който Любо Пенев беше изградил през 2009 година, за да вкара "червените" за пръв път в групите на Лига Европа. Тогава нещата бяха на другия край - ЦСКА разби Динамо Москва с едва двама чужденци в състава си. Към това трябва да се стреми и Лудогорец.

Ясно е, че разградската школа е все още много млада и трудно можем да очакваме "зелени" юноши още от сега. Затова привличането на повече чужденци и опитни българи в момента е разбираемо. Паралелно с развитието на базата и юношеската школа, в Разград се търсят и бързите успехи, а това оправдава трансферната им политика.

В ДЮШ на Лудогорец са събрани най-обещаващите момчета от Източна България. През януари тази година бяха привлечени и няколко юноши от най-голямата люпилня на таланти у нас - Пирин. Именно поради младостта на школата си "разградчани" не разполагат с отбор в Елитната юношеска група до 19 години.

В Елитната група до 17 години обаче "зелените" таланти в момента са на първо място с 6 победи от 6 мача и голова разлика 21-4. Въпрос на време е до 1-2 години да видим и няколко момчета в първия тим на разградчани. Едва тогава Лудогорец ще започне активно и цялостно да помага на футбола ни. А това е въпрос на време.

Костадин Боев, Gol.bg