Уважаеми читатели на Gol.bg, започваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сета е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материал на Борислав Вътков за "спящия самурай" Кейсуке Хонда.

Изпращайте и вашите материали на info@gol.bg.

Датата е 14 февруари 2016 г. „Милан” победи „Дженоа” с 2:1 на „Сан Сиро” в шампионатен мач. Нямаше да се види нищо необичайно от иначе скучния двубой, ако не беше второто попадение, дело на Кейсуке Хонда. Японецът превключи на турбо предавка и сътвори истински шедьовър! Той овладя една топка, нагласи я на левачката си и с удар от над 30 м от вратата на съперника прати кълбото неспасяемо в долния ляв ъгъл на вратаря на „грифоните”. При гола изстрадалите милански тифози изреваха бурно. Отдавна някой не ги беше провокирал с такова дръзко попадение. И да им напомни, че в любимия им отбор все още има хора, които в миг на гениалност се осмеляват да отиграят такава топка.

Един такъв човек на мига е Хонда. Той, като същински самурай, преминава винаги по трудния път, за да си заслужи признанието, макар и епизодично. Но в Япония, в родния му град Седзу, предградие на Осака, отдавна го наричат „спящият самурай.” Заради непостоянството му и способността му да се изолира от събитията. Характеристики, които го следват и „мъчат” още от детско-юношеския му период чак до пробива му в мъжкия тим на Нагоя Грампус.

Още от лятото на 2013 г. бившият му клуб „ЦСКА Москва” протака трансфера му, като изви ръцете на ръководството на Милан за повече пари. Преговорите с армейските генерали изпотиха дори опитен администратор като Адриано Галиани. И когато всички очакваха японецът да акостира на „Сан Сиро” есента на същата година, той се присъедини към росонерите в началото на 2014 г. като свободен агент. Кейсуке стисна зъби и изчака трансфера с типично азиатско хладнокръвие, но и мълчалива опърничавост. Феновете разкриха, че за да пришпори шефовете си да го пуснат в Италия, Кейсуке отказва да тренира с ЦСКА , а в клубния ресторант на базата на армейците сяда демонстративно сам на отделна маса за хранене и не говори с никого. Руските и японските медии се обединяват в едно мнение около личността му - талантлива, но странна птица, с неразбираем кодекс на поведение. На Ботуша едни приеха привличането на японеца като футболна екзотика, други видяха в негово лице наследник на сънародника си - легенда Хидетоши Наката, оставил ярка следа в Калчото.

За негов лош късмет човекът, който го привлече, наставникът на Милан по онова време Макс Алегри, бе уволнен след една загуба на росонерите от „Сасуоло” с 3:4. И макар в същия мач Хонда да направи дебют, сякащ усещаше, че го чака нелека пролет. Хонда си направи харакири , защото буквално сам се изолира по терените на Апенините. А от него се очакваще да вдигне резултатността на тима и да помогне за влизане на тима в Лига Европа. Все едно играеше не той, а някакво негово бледо копие. Разликата между руския шампионат и Серия А не му понесе и спадът във формата му бе очевиден. Статистиката му не будеше доверие - 14 мача - 1 гол в първенството. Друго обстоятелство, което затрудняваше Кейсуке бе, че всички тогава се бяха вторачили в Балотели.

До идването на Индзаги на треньорската скамейка всички на базата Миланело бяха забравили изрусения азиатец, потънал в типичните за него сън и инертност. Нищо че се водеше ново попълнение. Пипо изтръска „прахта от него” и му даде шанс да се докаже в предсезонното турне в САЩ, където Хонда започна да бележи редовно. Добрата му лятна форма накара тифозите да го погледнат с други очи. Когато започна сезон 2014/2015г., Кейсуке бе неудържим с 6 гола в първите 7 мача. Лошото бе, че си остана само с тях и подведе треньора си. Милан зае незавидното 10 място в крайното класиране, а собственикът Силвио Берлускони издаде присъда за напускане на Индзаги.

Именно сезон 2014/2015 г. бе приет за него като ново начало. Но Хонда не се промени. Показа спорадични класни отигравания и край. Саможивостта и головата му импотентност отново го обсебиха. Дори клубният президент дон Силвио, който често прави иронични и скандални изявления за собствените си футболисти, не пести критики по негов адрес, като една вечер в милански ресторант пред приятели си задал риторичен въпрос: „Нападател ли купих или японски турист, който разглежда забележителностите на Италия ?”.

Кейсуке обаче не взима нещата навътре. Не чете вестници. Не се трогва от критики. Италианците добре разбраха, че той рядко дава интервюта. Говори загадъчно. На въпрос кога най-сетне ще започне да впечатлява, нападателят отговорил: „Бъдете търпеливи с мен и ще се случи”. Често японецът можеше да бъде забелязан да се разхожда сам през нощта из улиците на град Милано. Нищо че е женен.

Хонда обаче не можеше да се оправдае и със сериозна конкуренция в атаката на Милан, която му пречеше да се изявява на висота. Слабият Робиньо, немислещия за футбол Балотели, Ел Шаарави, Менез, Пацини, Дестро , Луис Адриано, Нианг бяха футболисти от неговия калибър, нито по-добри, нито по-лоши. Анализаторите отдаваха неуспехите му на затворения и себичен характер на азиатеца.

През сезон 2015/2016 г. спящият самурай Хонда отново бе напът да не се събуди и да пропусне да заяви себе си. Но Синиша Михайлович намери лек за изгубената му душа. Наставникът на росонерите го преквалифицира като атакуващ полузащитник и добрите изяви му не закъсняха. Еврика! Намери се причината на яловостта му. Досега ползван погрешно като чист нападател, той страдаше, но като халф Кейсуке се завърна към добрите си игри от „ЦСКА Москва”, където вкара 28 гола.

И Хонда запали мотора по своя си начин, чрез гениалния си гол срещу Дженоа. Той бе негов първи в 21-я му мач в Серия А. Озадачаващо! Но, такъв е Хонда - от безличен до гениален, от черните критики до белите суперлативи. Ин и Ян. Никога не е сив. В радостта му след гола някои видяха лицето на Кейсуке, което изглеждаше щастливо и спокойно, лице, видяло вярната посока. Този сезон Винченцо Монтела вдъхновява Милан. Под неговото ръководство футболисти като Бонавентура и Сусо се възродиха, млади таланти като Донарума и Локатели вече играят като мъже, а за Хонда сякаш вече няма място в този тим. Но Кейсуке добре разбира, че когато самураят изгуби своя път, той е способен да го открие отново.

Утре слънцето, както винаги, ще изгрее от родината му, а пътят на Хонда в „Милан” може би ще е една идея по-осветен и осмислен или ще се превърне в звезда, залязла на Запад.

Борислав Вътков, специално за рубриката на Gol.bg "Фен зона"