Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материал на Петър Славейков, който се аргументира защо Григор Димитров има сили да спечели Australian Open.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Започна първият турнир от Големият шлем за годината и битката ще бъде повече от ожесточена за един от най-ценните трофей през сезона.Букмейкъри, експерти, легенди на спорта и журналисти се надпреварват да дават своите прогнози за краен победител в турнира. Едни смятат, че Анди Мъри ще затвърди доминацията си от краят на миналия сезон, други смятаха, че отпадналият Джокович ще се завърне с титла в Мелбърн, след загубата на първото място в ранглистата. 

Чувах дори по-смели прогнози,че Надал и Федерер ще се завърнат с гръм и трясък в тура и ще разтърсят статуквото в момента или пък че непредвидимият Стан Вавринка отново ще избухне с "Мейджър-трофей". Е аз пък съм с още по-крайна прогноза и ще кажа, че наш Гришо ще отвее конкуренцията в Австралия. Разбира се ще ви дам и пет причини, че не съм за психодиспансера.

1. Най-важната промяна на Григор не е феноменалният му форхенд или чудесните му волета, а психологическата настройка, която има по време на мачовете си. Не изглежда вече като объркано момченце, чиито родители са го забравили на гарата в Ню Йорк, когато нещата не тръгнат на добре в даден двубой, а по-скоро като хищник, който очаква грешен ход от съперникът си. Дойде ли този момент, той го захапва и го унищожава за възможно най-кратко време. Примери за това са мачът му с Надал в Пекин през миналият сезон и трите му последователни победи над топ 10 тенисисти, за да спечели турнирът в Бризбън.

2. Тази му психологическа нагласа и победите, които съумя да постигне, му донесоха и огромна доза самочувствие, което той ще трябва да материализира и по кортовете в Мелбърн парк. А както знаем Григор Димитров е от тенисистите, които обичат голямата сцена и с натрупаното самочувствие и голямата мотивация, която несъмнено носи един турнир от Шлема, не се съмнявам в крайната победа на българинът.

3. Може да се забележи и прогрес при Григор в разчитането на играта. В определени ситуации в миналото от печеливши позиции на корта, необяснимо за всички, най-вече за самият него, правеше и невъзможното да загуби точката. Тези моменти ги виждахме най-отчетливо в големи и завързани мачове като в полуфиналът на Уимбълдън преди три години срещу Джокович, четвъртфиналът също преди три сезона на Аустрейлиън Оупън срещу Надал, както и осминафинанът срещу Анди Мъри, отново в Мелбърн преди два сезона. Тези двубои можеха да имат и друг изход, ако Григор имаше вече натрупаният опит и тенис-интелигентност, които притежава неминуемо в момента.

4. Друга причина да смятам, че Григор е основният фаворит за титлата е много разнообразната му игра и многото оръжия в арсенала му, които той се научи да миксира по такъв начин, че да му дават предимството в много разигравания. Убийствен форхенд, чудесен първи начален удар, много подобрен бекхенд,в сравнение с предишните две години и отровният подсечен бекхенд са нещата, които могат да изстрелят Димитров по върховете на световният тенис. Всичко това, придружено с фантазията на Гришо, са достатъчно силни аргументи в подкрепа на моята теза.

5. Последно, но не по важност, е физическата подготовка на хасковлията. Григор е един от най-издръжливите тенисисти в елита на тениса. Нарежда се до имена като Мъри, Джокович и Надал. Тази му отлична форма, разбира се, не се дължи само на новите хора в неговият щаб, но й на треньорът, с когото Григор достигна първите си успехи в професионалният тенис. А именно Роджър Рашийд. Още при Рашийд, Гришо прогресира много и в компонента придвижване по корта, който е един от най-важните  в модерният тенис. Прекрасен пример за това е Новак Джокович, който дълги години тормози съперниците си именно с това страхотно придвижване, което му е носело успех, в наглед невъзможни ситуации за печелене.

Сигурен съм, че мнозина ще ме сметнат за луд, други за смахнат, трети за прекалено голям мечтател, но аз наистина вярвам, че Григор има силите, възможностите и вярата, че може да спечели още тази титла от шлема. Идването на Валверду и новият екип от хора, дадоха вече първите резултати. Както повечето тенисисти, Гришо не прави гръмки изказвания, че може да спечели даден трофей, но цялостното му държание на корта подсказва именно за това, че е отишъл в Мелбърн с настройката да спечели надпреварата.

Това е й разковничето в спорт като тенисът. За разлика от колективните спортове, когато не си във форма или си изгубил вярата в успехът, имаш съотборници, които могат да те измъкнат от някоя ситуация. А там пред 15 000- 20 000 зрители сте само ти, твоят съперник и безмилостното, малко, жълто топче. За да си победител, трябва да направиш това топче свой приятел, иначе на корта стават двойно повече противниците ти. А хасковлията изглежда успя в това начинание в последно време и определено очаквам големият триумф другата неделя, някъде между обедните спортни новини и първият мач от неделните дербита в Англия.


Петър Славейков, специално за Gol.bg