Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материал на Милош Теодосич, който обръща внимание на Скуадра Адзура.

 

Много от знаковите имена на национално ниво в европейския футбол започнаха да бележат лек спад в последните години. Италия определено не прави изключение и дори може да се каже че бележи най-сериозен регрес спрямо своята визитка и репутация.

Голяма част от мнението на специалистите на Апенините бе, че това се дължи на застаряващия състав, с който разполага представителният им тим. Това обаче съвсем не е така и последните две години започнаха да се налагат не толкова възрастни футболисти, които обаче натрупаха и сериозни впечатления, предимно в Калчото.

Въпреки това обаче особено след напускането на Антонио Конте, това пробуждане изглежда се отлага все по-далеч и по-далеч за в бъдещето. Старата максима гласи, че точно когато най-малко биват слагани в сметките, "адзурите" могат да шокират всички и да станат световни шампиони.

Напоследък обаче при тях възможността за внасяне на шок у любителите на футбола е повече свързвана с ранни и разочароващи отпадания на големи форуми. Единствения силен форум след световната им титла през 2006-та беше европейското през 2012, на което обаче те бяха пометени на финала от Испания.

Истината е, че в този мач твърде голяма роля изигра и съдбата за да остави Италия с празни ръце, но реалността в момента е дори по-страшна. През годините до тук винаги световното е било голямата движеща сила за 4 кратните световни шампиони, но след 2 поредни тотални разочарования по терените на ЮАР и Бразилия, може би се задава и трето.

Дори може би се задава абсолютното дъно за последните десетилетия за Италия, защото вече опасността дори да не се класират на световно е напълно реална. Определено това беше най-слабият квалификационен цикъл от много години насам за водения от Вентура състав и на фона на представянето на отбора в квалификациите за по-наблюдателните няма да е никаква изненада ако "сините" не се класират за финалите в Русия догодина.

Италия играе доста разочароващ футбол, през последните 2 години са изгубили всякакъв стил на игра и общо взето играят на самоволност. Не се вижда никаква тактическа подреденост и идея в играта им и за това определено носи вина старши треньора. Смелата идея да се даде ръководството на състава на един никому известен футболен деятел и като футболист и като треньор, се оказа тотален крах.

Италианците са на път под негово ръководство да пропилеят цял един цикъл, но погледнато малко по - обстойно ще се забележи и друг проблем. Проблема е, че Италия изцяло загуби своя манталитет и стил на игра. Постоянно се назначават треньори с различни виждания и за схеми и за ротации и най-вече за какви футболисти какви роли да изпълняват.

По този начин Италия се превърна в единствения гигант, който тотално губи идентичността си и дори назначаването на следващия треньор не гарантира моментално повишаване както на резултатите така и на нивото на игра. Загубата в Швеция от първия решителен бараж по пътя към Русия съвсем не е най-лошия знак за селекцията на Вентура.

Италианците излязоха още от самото начало с мисълта просто мача да приключи и да се завърнат час по-скоро в родината. Те бяха в тотален игрови колапс през почти цялото първо полувреме и ако шведите не бяха "отпуснали хватката" през втората част и да спрат да пресират тотално безидейния си съперник, мача можеше да се развие и по-лошо.

Все пак на пръв прочит нищо фатално не се е случило за "Скуадрата" загуба само с 1 гол на чужд терен срещу преодолим съперник, но по-задълбочен анализ показва, че Италия не е била в такава футболна безизходица поне по мои директни наблюдения от началото на века. Дори при срамното отпадане в групите на световното през 2010 от Парагвай и Нова Зеландия, дори при този шумен провал, Италия имаше своя облик, който обаче започна тотално да избледнява.

В никакъв случай не може да се приеме , че Италия разполага с посредствени футболисти, дори напротив, но винаги движеща сила за един от най-успешните национални отбори е бил техния подчертан облик, изяснен стил и лесната разбираемост за играчите как да го практикуват без значение дали нивото на футболните им умения е било на нужното ниво, точно това отличава добрите от великите нации.

От показаното и страхливостта на Швеция да довърши своя съперник, защото Италия не можеше да върже повече от 4 подавания преди "Тре кронур" да се оттегли в глуха защита и да остави съперника си да си отдъхне, оставаме с впечатление, че името на тази велика футболна нация може и е много вероятно да им донесе дивиденти в реванша в Милано.

Цялостно погледнато обаче Италия не е това, което беше и няма тази харизма, която можеше да измъкне отбора от всякакви ситуации срещу всякакви отбори , а сега просто ще разчита на несигурността в по-скромния си съперник.

Само времето ще покаже на къде ще се развият "адзурите" , но след дръзкия ход на Конте да промени техния исторически облик и тоталната невъзможност на Вентура да довърши работата му , могат да струват още доста провалени шампионати на Италия в близките години.

Материал на Милош Теодосич