През 2003 година излезе филмът „Secondhand Lions”, който стана известен у нас като „Уморените лъвове”. В буквален превод истината се крие някъде между „Лъвове втора ръка” и „Употребените лъвове”. Жанрът на филма: микс от комедия и драма. Лек за гледане, смислен, със силно актьорско присъствие.

Робърт Дювал („Апокалипсис сега”), Майкъл Кейн („Има ли някой там?”) и Хейли Осмънт  („Шесто чувство”) са основните персонажи в историята за взаимоотношенията между двама корави старци и едно тъжно хлапе.

Още преди началото на евро-квалификационния мач между България и Швейцария имах онова неприятно шесто чувство, че гледайки уморените „лъвове” ще се запитам „Има ли някой там” – там, на терена. Отговорът: един и същ, както вече почти седем години: „Апокалипсис сега”. Жанрът е ясен, вече близо 7 години той е микс от комедия и драма.

Разликата между „апокалипсисите”, които настъпваха за българския национален отбор на срамното Евро 2004, след неуспешните квалификации за шампионата на планетата в Германия през 2006 и проваления цикъл за Евро 2008 година с настоящата кампания на пръв поглед е незначителна.

Когато човек се е втренчил в нещо, или в някого, той трудно може да забележи детайлите, понякога си изгражда изкривен и неясен образ. Затова след двубоя срещу Швейцария оставих настрани цялата емоция – и негативната, и положителната. За миг забравих, че съм свикнал този национален отбор да се проваля, за миг забравих, че кожата ми настръхва всеки път, когато чуя химна. Това, от което имах нужда след мача на „кръглите нули” е да се запитам защо се стигна дотук - да се утешаваме, че видите ли – „момчетата се раздаваха”.

Спас Делев бягал, Макриев пресирал, Русия, Къдравия, Черния и Белия и те се опитвали да правят нещо. Ако ще търсим борбени и бързи национали, нека поне пуснем борците и лекоатлетите ни. Хем ще се борят повече, хем ще тичат повече.

Истината е, че ако националният отбор на България разчита на предвидимия, свръхтежък  и муден център Макриев, както и на неизтощимия, но лишен от всякаква импровизация Делев, националният ни тим трудно ще може да се задържи в борба дори за третото място в дадена квалификационна група. Трето място, което не носи дори тиквен медал.

Алтернативите: остаряващият за голям футбол Лазаров и лутащият се талант Генков, който вече излезе от възрастовата граница на талантите. Ако пък потърсим вариант за атаката в Левски – там в момента са много далеч от нивото „национален отбор”.

След всеки квалификационен цикъл Мартин и Стилиян остаряват с още две години, а Бербатов от почти година не е част от националния отбор. На мястото на високо ценени играчи с опит идват почти неизвестни футболисти без досег до големите мачове.

За защитата на националния отбор може да се напише цяла докторска дисертация, затова този път ще я подмина наивно, както тя подминава съперниковите играчи през последните години. Само за статистиката ще спомена, че двете най-опасни положения на швейцарците дойдоха след центрирания и удари с глава в собственото ни наказателно поле.

Ако се вгледаме в класирането в групата ни, ще забележим, че само България има отрицателна голова разлика, в сравнение с останалите три реални кандидата за класиране на Евро 2012. Само България има едва един отбелязан гол, само България не вкара гол вкъщи. Само България вкарва средно по 0, 25 гола на мач.

За сравнение Швейцария има 5 отбелязани гола, а Черна гора – три, но черногорците не са допуснали попадение, за разлика от петте в нашата мрежа. Англия я оставям настрана, тъй като островитяните ще се класират за Полша и Украйна, дори и да не искат, а и все пак селекционер им е Капело, а не Макларън, а вместо Хърватия в групата им е Черна гора.

Родните национали могат да бъдат наречени „лъвове”, но те приличат на лъвове в някой западнал зоопарк – хищническият им инстинкт е отдавна убит от хладната и тясна клетка, а като добавим и оскъдното хранене, животът им се е превърнал в мижаво съществуване. Родните „лъвове” отдавна не са уловили „едра плячка”, вече 7 години са в „клетката” на телевизора, докато другите „зверове” се борят в джунглата на европейските и световните първенства.

Българските „лъвове” са твърде немощни и стари. А по-младите от тях са уплашени, те са „родени в клетка” и трудно ще могат да покажат инстинкта си, който е заложен в гените им. Нулевото реми срещу Швейцария не е някаква липса на късмет пред гола. Липсата на късмет се случва веднъж, два пъти. Може да се случи и три пъти подред. Но не и цели седем години.

Любител съм на животните, лъвовете са ми слабост, българщината съм я носил със себе си и извън рамките на България и тя е последното нещо, от което ще се откажа. Няма да спра да подкрепям българските „лъвове”, колкото и да са уморени, колкото и да са немощни, уплашени и без самочувствие. Но няма нищо по-тъжно от това да видиш как един див по природа звяр се е превърнал в обезверен (не)домашен любимец.  Особено когато доскоро си се гордял с предшествениците му…

Друми Георгиев, Gol.bg