Като всеки мъж и аз много обичам футбола. Не само да гледам как Роналдо, Меси, Ван Перси, Ибрахимович правят чудеса с топката, но и да играя също. Събираме се всеки четвъртък с приятелите да си направим удоволствието. За жалост никой от нас не може да направи такива чудеса с топката, а по-скоро тя страда от нашите опити, но за щастие не може да опише чувствата си на глас.

И както се е случвало на всеки, който играе футбол редовно, в един момент трябва да си смени бутонките. Независимо дали играеш с гладка подметка, със „стоножки” или с истински бутони. При мен този момент дойде миналата седмица. 

Както може би повечето от вас правят, влязох в един от най-популярните сайтове за онлайн пазаруване, за да си избера. А там избор огромен. Кеф ти „Найк”, „Адидас”, „Умбро”, „Пума”, дори и някакви марки, които никой не е чувал. 

Освен огромен избор на марки има и огромно разнообразие на цветове. Зелени, жълти, сини, розови. Всички цветове на дъгата. Сетих се отново за това, когато вчера прочетох, че играч на Фиорентина си избрал виолетови бутонки. И това ме накара да се замисля. Преди време всички футболисти играеха с черни обувки. 

Различните компании за бутонки искат все повече и повече да изпъкнат и да бъдат забелязани. Затова на игрището вече почти не може да се види играч с черни обувки. Преобладават крещящите цветове. Дори видях един с виолетови. Но спонсорите дават парите и играчите стават по-цветни. 

Всяка марка опитва да измисли нещо различно. Още през 1995 г. Джордж Уеа играеше с розов модел на „Диадора”. През 2002 г. „Мизуно” произведе бели бутонки за Ривалдо. Днес е важно бутонките да са по-ярък цвят, за да правят впечатление. 

„Найк” опитва да навлезе и на баскетболния пазар по този начин, като Дюрант използва ярки цветове. Адидас не остава по-назад. Технологията и иновациите са също толкова важни, колкото и цветовете. „Лото” дори стигна до модел бутонки без връзки! 

„Ние предлагаме и черно, но се адаптираме към пазара и новостите. Ди Натале играе със сиви бутонки, но Милиячо например иска черни”, обяви Дарио Дзаното от „Асикс”.

Истината е, че по-младите играчи са завладяни повече от цветовете. „Тези над 30 предпочитат черното. Младите си падат по най-различни цветове”, признава Паоло ла Плака от „Диадора”. Мизуно например въобще не предлагат вече черни модели. Основният цвят там е белия.  

Логиката на „Найк” и „Адидас” е да сменят цветовете на всеки 3-4 месеца. Футболистите вече използват моделите, които ще видим на световното през 2014 г. Момчетата се впечатляват от новите цветове и веднага отиват при мама и татко, да искат нови. Един иска като на Меси, друг като на Балотели или на Ибрахимович.  

„От 1998 г., когато пуснахме Меркуриал на Роналдо, цветните обувки станаха хит. Това препредава и нашите атлети – смели, различни и със силна персоналност”, разкриват от „Найк”. А цвета? „Всичко зависи от това да е достатъчно видим на телевизора. Оранжевите и белите функционират отлично. Но не само цвета е от значение. Въпросът е да са удобни и добри за игра. А нас ни различават трите линии, така че черното не е изчезнало”, допълват от „Адидас”. 

За съжаление мен няма да ме дават по телевизията как играя. Нито пък мама или татко ще ми купят новите бутонки. Но тъй като всички опции бяха в различни цветове и аз трябваше да заложа на яркото. Избрах си зелени. За да се сливат с тревата!

ВИДЕН ПЕТРОВ