След несполуките в предишния кръг, челниците в класирането този път записаха победи. Но това си беше напълно в реда на нещата.

Ювентус вероятно щеше да надвие Киево и без хокането на Конте след изпуснатата победа във Верона. Но треньорът не пожела да рискува и повиши тон, за да сложи край на недоразуменията и грешките. В момента Конте е в изключително силна позиция, включително и в отношенията с тифозите.

Силата му е плод на уважението, което той си спечели още като футболист с бяло-черния екип. Двете поредни спечелени титли като треньор повишиха още повече авторитета му. Беше достатъчно той да прегърне Джовинко при смяната, за да сложи край на освиркванията (напълно излишна реакция) и дори да предизвика плахи аплодисменти. Това е поведение на истински лидер.

Рома изми разочарованието от провала за Купата на Италия с класическа победа над Самп. Интрига имаше само в първите трийсетина минути. Впечатляващ успех за Вълците, защото Ювентус и Наполи срещнаха доста трудности срещу генуезците, макар че постигнаха победи.

Рома направо смаза Самп: страхотен фаул на Пянич и две попадения на Дестро. Мнозина твърдяха, че Вълците нямат нападател, способен да вкара 20 гола. Но Дестро вече има 6 попадения (всичките от игра) в 9 мача (непълни, има едва 454 мин. на терена) и при това не е в оптимална форма след проблемите с коляното, които го бяха извадили извън строя за няколко месеца. Не е ли именно той реализаторът, така необходим на джалоросите?

Наполи само за една седмица премина от единия полюс на другия. Отборът имаше нужда да си върне не толкова самоуважението, колкото ентусиазма. Внушителната кавалерия от атакуващи халфове пак започна да всява страх. Срещу Сасуоло Инсинье се представи отлично. Бенитес вече ще се чуди кого да пуска зад гърба на Игуаин. А Хамшик си върна чудесната форма от началото на сезона.

Кръгът беше добър за отборите от Милано. Направо прекрасен за Интер, който най-после ни подари първия си голям мач за сезона. Нерадзурите заслужават аплодисменти за първото полувреме във Флоренция: играха компактно, показаха качествен футбол. Мадзари заряза опасенията и предпазливостта: на "Артемио Франки" Интер излезе с двама чисти нападатели (Паласио и Милито, сменен по-късно от Икарди) и двама атакуващи халфове, които са на "ти" с топката (Ернанес и Гуарин).

Твърде късно е нерадзурите да атакуват третото място, даващо право на участие в Шампионската лига, но оттук до края на сезона Мадзари може да удовлетвори ръководството и тифозите.

Фиорентина разочарова напълно с представянето си. Абстрахирайки се от умората заради мача за Купата на Италия, отсъствието на Борха Валеро и гола от засада на Икарди, можем да кажем, че играта на виолетовите беше смайващо слаба.

Решенията на треньора Монтела бяха необясними: Матри остана на пейката, Иличич и Хоакин бяха принудени да се мъчат в атака, отбрана, състояща се от трима души, която остави твърде много свобода на Интер, а Куадрадо трябваше да се прави на Супермен по десния фланг. Колумбиецът се разписа, но често стигаше до подстъпите към вратата на гостите напълно изтощен. Прекалено много пъти му се наложи да гони Нагатомо, а идеята беше да стане точно обратното.

Милан имаше нужда от изключителното изпълнение на Балотели, за да пребори отлично представилия се тим на Болоня. Всички недоволстваха срещу треньора Зеедорф, по думите на който Балотели още не е голям играч. Но именно това си пролича в мача, в който СуперМарио игра разочароващо цели 86 минути.

После ни поднесе един вълшебен гол, какъвто могат да вкарат само той и още малцина избрани. Защото Балотели може да стане голям футболист, но представянето му до момента не го прави такъв. Ако успее да извърши нещо подобно и срещу Атлетико М (изключително тежък мач за росонерите), това ще бъде огромна стъпка в правилната посока.

Мауро Компаньони, "Скай Спорт"