Българският национален отбор по футбол най-накрая успя да спечели, като отново го направи на най-гостоприемния стадион в Люксембург. Преди две години пак на същото място ликувахме със стратегически успех, който ни отваряше път към първото място в групата на Лигата на нациите. И тогава ни бе второ поредно гостуване, след като бяхме вече загубили от Северна Ирландия в Белфаст с 0:5.

Явно съдбата си знае своето и никога не ни оставя с празни ръце. Може да се тълкува и като някаква последна надежда, че не сме чак толкова зле и не бива да се отдаваме на отчаянието в максимална степен.

свързани статии

Толкова с паралелите, които за съжаление в крайна сметка не говорят в наша полза, що се отнася до амбициите и мечтите. След изиграването на четвъртия мач в групата все още сме в играта, но с чисто хипотетични възможности да си постигнем предварително поставената цел. Но все пак предишният треньор Александър Димитров може да изпитва съжаление, че хвърли преждевременно оставка, без да чака да го уволнят. Можеше да е на мястото на Наско Рибарски и в типичния си стил да говори за целите.

Но победата над Люксембург ще бъде записана в актива на младия Рибарски, който ще си я брои за най-големия успех в досегашната кариера. И с право, защото колкото и самите ние да сме се обезценили, това е ниво национални отбори. И Наско може спокойно и с пълно право да си постави брошката на ревера. Заслугата му за победата е безспорна, самият той като виден аналитик го отдава на успешния план за мача. И истината е, че България изигра едно почти перфектно първо полувреме, като отбеляза и два красиви гола.

свързани статии

Атестат за възможности е да отвориш разлика от два гола на противник, който те е победил само преди няколко дни на твой терен. При това Люксембург го направи от губеща позиция, което също говори красноречиво за добри възможности.

Освен план за мача Рибарски уцели и с изпълнителите на терена. Над всички блесна през първата част Кристиан Балов и ни даде основание да мислим за по-светло бъдеще на родния футбол. Висока оценка заслужават също така Адриан Краев и Илия Груев, чието представяне е барометър за нивото на отбора.

Материал на Жаклин Михайлов, „Тема Спорт“