Не, разбира се, че вече бях виждал толкова яростна Англия. Само че това беше, първо – преди три години, и второ – във филма "Една нощ в Торино" за Италия 1990.

Англия-2014 изглеждаше или прекалено инфантилна, или с не особено силен характер, но макар че загуби, тя увлече всички ни със своя импулс. Този тим не страда от дисбаланс. Джерард и Руни не изпъкват толкова силно на общия фон, колкото щяха, ако играта им не беше толкова хармонична. Те не се опитват да носят тима на раменете си, а спокойно асистират на "рапърите" Стърлинг, Уелбек и Стъридж.

Джерард съчини десетина отлични подавания през половин терен, Руни на три пъти стреля сам, центрира към Стъридж за гола, а после изведе същия Стъридж, както и Хендерсън на отлични позиции.

Това нападение "Манчестър – Ливърпул" Ходжсън добре го е измислил. По времето, когато Габриел Палета беше играч на Ливърпул, Рахим Стърлинг беше ученик в пети клас, но в Манаус крилото с такава презрителна лекота се измъкваше и от Палета, и от Киелини, че на моменти на човек му ставаше неудобно за бранителите на Прандели.

В началото Стърлинг подари на Хендерсън възможността да шутира, после сам стреля четири пъти, но основна опасност трябваше да носят пасовете му от фланга, а те нито веднъж не стигнаха нито до Стъридж, нито до Уелбек, нито до Руни, макар че Рахим опитваше и отляво, и отдясно.

Англичаните предложиха необичайно малко брак в средата на терена. Те много енергично успяваха да изнесат топката, атакуваха разнообразно, комбинираха качествено и често опитваха удари. Островитяните имаха само един проблем – италианците се оказаха още по-хитри, сръчни и прецизни.

Играта на италианците не беше толкова ярка, в нея нямаше толкова ентусиазъм. Прандели заложи на контрола върху топката, на конструирането на атаки чрез къси подавания (особено в това отношение преуспяха Де Роси и Пирло), на изместванията на Маркизио в център (в ролята на "лъжлива десетка" халфът откри резултата и изведе на добри позиции Кандрева и Балотели), както и на хиперактивността на десния си фланг.

Кандрева оттам изстреля цели седем центрирания и в 50-ата мин. едно от тях позволи на Балотели да вкара победния гол. Матео Дармиан пък в третата минута също измисли интересно подаване от мястото, освободено от Кандрева, а точно преди попадението на Маркизио влезе в пеналта и от аутлинията намери главата на Балотели в малкото наказателно поле.

Въпреки далеч не съвършения си състав Италия показа практически съвършен футбол. 93,2% точни подавания – това е рекорд в историята на световните първенства. Пирло и Де Роси монументално дирижираха, дирижираха така, както умеят само те и то само в най-добрите си дни, но в оркестъра изпъкваха и Кандрева с Дармиан, и Маркизио с Верати, който много изостряше играта и в половината на англичаните се опитваше винаги да подава напред (при това направи само два неточни паса, и то преди почивката) и, естествено, Балотели, който не го мързеше да отива за топката някъде вляво, а в същото време се стремеше да стигне до всичко, което летеше към пеналта от краката на Кандрева и Дармиан.

Италианското търкаляне на топката без опит за доближаване към вратата на съперника след втория гол бяха леко изморителни, но това е просто по-съвременна форма на игра в защита. Така нямаш причина да се безпокоиш за тила си – нали топката е у теб – а пък търсиш и свободни пространства в половината на врага.

Това го установихме още на Евро 2012. Прандели още тогава посегна към могъществото на испанците и имаше дързостта да ги пробва в това, което те, испанците, могат най-добре от всичко на света – да контролират топката. Сега, когато дозряха Маркизио и Верати, Прандели най-после има точно такава полузащита, каквато е необходима за убийствен контрол върху топката – сръчна, мъдра, тънка, технична.

Вярно, Прандели толкова дълго вървеше към своя идеал, че може би малко закъсня. През 2014 г., ако съдим по мачовете Байерн – Реал и Испания – Холандия, дори смазващото превъзходство по отношение на владеенето на топката не е гаранция за краен успех (меко казано). Но щом Прандели научи Италия да комбинира толкова талантливо, може би той ще ни изненада още веднъж. И още това лято.

Денис Романцов, "Спорт сегодня"