На пръв поглед изглежда, че италианската федерация извади огромен късмет. Новото ръководство се нуждаеше от селекционер, а действащият шампион на Италия имаше нужда от работа.

В действителност обаче назначението поражда някои съмнения. Конте поема Скуадра адзура едва на 45 години. Здравият разум обаче подсказва, че работата на национален селекционер е за по-стари хора.

Конте напусна Ювентус изневиделица през юли и нямаше кой знае какви опции в краткосрочен план. На практика той трябваше да избира между това да не работи една години или да поеме адзурите.

Специалистът от Лече е човек, който не може без футбол, така че беше ясно кой вариант ще предпочете той. Но изборът на италианската централа е далеч по-спорен, отколкото изглежда.

Трите поредни титли на Италия може и да доказват на какво е способен Конте, но проблемите на бианконерите в Европа подсказват, че той има още много да учи.

На домашната сцена треньорът превърна Ювентус от средняк в безспорен господар на калчото. Конте накара играчите да си спомнят какво значи да играеш за бианконерите, за разлика от предшествениците му Клаудио Раниери, Чиро Ферара, Алберто Дзакерони и Луиджи дел Нери.

"Време е да престанем да играем като нещастници", заявил той, поемайки тима, както пише Андреа Пирло в автобиографията си. "Трябва да направим всичко необходимо, за да се превърнем отново в Юве. Това не е учтива молба, а заповед, морално задължение."

Конте успя да събуди гордостта на играчите и да им внуши манталитет от типа "сами срещу всички", на който сър Алекс Фъргюсън наложи в Манчестър Юнайтед, постигайки невероятни успехи на домашната сцена.

Но европейските сблъсъци показаха, че мотивацията, сама по себе си, не е достатъчно условие за успех. При първото му участие в Шампионската лига бианконерите спечелиха последните си три мача в групата, след като бяха завършили наравно в първите три. На четвъртфинала срещу Байерн обаче разликата в класите беше очевидна. Вярно е, че баварците по принцип трудно можеха да бъдат спрени във въпросното издание на турнира, но и в двата мача торинците демонстрираха голяма доза тактическа наивност.

През миналия сезон Юве изглеждаше фаворит за класиране на осминафиналите, но не успя да се справи с Дрогба, Снайдер и техния Галатасарай. Мнозина смятаха, че причината е в схемата 3-5-2, но Конте не пожела да я промени.

Време е италианските национали "да спрат да играят като нещастници", но ще му донесе ли успех в Скуадра адзура подходът, който използва в Ювентус?

Конте вероятно ще оцени внимателно опциите си, преди да избере някаква тактическа постройка. В Сиена той използваше схемата 4-2-2, преди да се спре на 3-5-2 в Торино. Но веднъж избрал системата си, той не желаеше да я променя ни най-малко и това се оказа слаб ход в Европа.

Като национален селекционер Конте ще трябва не само да прояви по-голяма гъвкавост, но и да се справи с невъзможността да работи всекидневно с играчите си. Като роден лидер, който се стреми да сплоти отбора си, на него ще му е много по-трудно да действа по този начин на международната сцена.

Едно нещо обаче е сигурно – Конте заслужи възможността, която получи. Като треньор, спечелил скудетото три пъти поред, той ще има нужния авторитет пред италианските национали. Конте обаче има какво да доказва относно треньорските си способности и ще трябва да го направи в доста трудни условия.

Крис Воукс, Gоal.com