свързани статии

В България има едно неписано правило в медийните среди - ако казваш истината, изразяваш мнение (или позиция) и критикуваш, си виновен и обвиняван в създаване на интриги и напрежение. Ако пък дадено събитие се случи, то минути след него всички започват да изливат кофи с помия, да изкарват кирливите ризи на този или на онзи, започват едни дитирамби колко са били прави преди време и т.н.

Е, вчера, в края на мача ЦСКА - Верея (1:1), добре познатото у нас "Оставка!" заехтя в Борисовата градина, а румънецът Едуард Йорданеску, който се оказа, че е единствено син на баща си (б.а. - Ангел Йорданеску - Генерала), чинно се поклони на феновете и тупайки се в сърцето, подаде оставка, която мигновено беше приета.

Всъщност, младият специалист, който май е такъв само на Плейстейшън и новите компютърни технологии, трябваше отдавна да се върне на другия бряг на Дунав, но му беше даден толеранс.

За периода, в който той беше начело на ЦСКА, единственото положително е, че не загуби Вечното дерби с Левски (1:1), което при всеки един друг по-грамотен треньор, щеше да бъде спечелено. Толкова за "успехите му", за останалите резултати няма да влизам в детайли, защото и няма смисъл.

Постоянно се дискутираха едно или две имена, които щяха да извлекат максимума от отбора и той да победи сините – Димитър Пенев, дори и без да знае имената на футболистите, щеше да ги нареди по начин, по който да изглеждат като Барселона, а "архаичният" и "комисионер" Стойчо Младенов щеше да ги надъха и те да оставят сърцето си на терена, но да победят я с 1:0, я с 3:0.

Всички новини за случващото се в ЦСКА четете тук

За краткия престой на "Армията" Едуард Йорданеску не успя да накара футболистите да си подадат повече от два точни паса, а подаванията им изглеждаха така, сякаш се мразят. Твърде много задържане на топката, която беше мачкана като плюшено мече, мудни и безидейни атаки, никаква острота, бързина и фантазия, а да не говорим и за прословутия страх да се шутира от средна и далечна дистанция, което беше компенсирано с... "цък-цък" в наказателното поле и опити да се влезе с топката във вратата. Да не говорим, че ЦСКА не разчита на нито едно заучено положение - нещо, по което се познават големите отбори. Сигурно не е имал време да им покаже това-онова от престоя му в Търгу Муреш и Пандури.

Пожарният вариант до края на годината и оставащите няколко мача е Стамен Белчев, които водеше дубъла на ЦСКА. Веднага се чу нов вой, че е срамно подобно име да води 31-кратните шампиони, макар и временно. То кой ли ще се навие в такъв период да поеме отбора? Преди началото на сезона изразих своето мнение, че по-важното този сезон е, че ЦСКА е в "А" група и го има, че Сектор "Г" е жив и сърцето на Северната трибуна тупти ускорено. Забравете за титлата, тя е мираж. Поне на този етап.

Сега е важно футболистите, които от някои дори бяха обвинени, че са играли срещу Йорданеску, да се позабавляват с червената фланелка на терена, защото това може да бъде Лебедовата песен за голяма част от тях. Трябва и да се помисли за нов треньор, който да отговаря на стандартите на ЦСКА, който да вдъхне увереност на играчите, за да заиграят със самочувствие, което не демонстрираха срещу "гръмките имена" (моите уважения към тях) на Дунав, Верея, Пирин, Монтана... Както се казва - нова година, нов късмет.

Иво Тонков, специално за Gol.bg