Пак дойде краят на ноември и пак трябва да се чуе онова легендарно - Царят е гол. Това е положението, в Левски правят, струват и накрая винаги събличат краля. И истината блесва. Че този отбор не играе някакъв извънземен футбол, беше ясно и на малките деца. Че е на светлинни години от Лудогорец, също не е тайна. Но благодарение на котерийните резултати някак поддържахме легендата за възхода. Или поне за стабилността.

Отборът бе оставен на мира от всякакви зложелателства и антилевскарщини. Но за съжаление лъжата не става истина. Дори когато е повторена сто пъти. На сто и първия се вижда, че нищо не се е променило, защото изначално е заложено сгрешено. Големият, огромен, непреодолим проблем за Левски в последните 7-8 години се нарича селекция. Чак на второ място е престъпното управление.

Дори не е необходимо да се връщаме толкова далеч назад и да ровим в стари рани от месец май 2008 година. Да видим какво направиха последните няколко треньори. Люпко Петрович е чист като момина сълза, защото той така и не направи селекция. Стойчо Стоев слушкаше и папкаше и вземаше каквото му дадат. По-точно каквото му доведат.

Преди това май бе Гонзо, а той освен с Дембеле не случи никога на футболист за Левски. Виж, за Черно море ги намира далеч по-качествени! Само щрихирам многомилионната селекция, която Тонев подари на Илиан Илиев и която също се провали с гръм и трясък.

С две думи констатацията е, че на „Герена“ трябва вече да търсят селекционер, а не старши треньор. А проблемът е, че в българския футбол от футболисти разбират малцина. И те се въртят често в употреба около Левски, но никога не стигат до „Герена“. Уж много ги искат, но все моментът не съвпада. Някак не се получава пазарният прозорец, в който те да са свободни и Гонзо да не е на „Герена“?!

След загубата от Локомотив Пловдив феновете останаха с няколко въпросителни около играта на тима. В този текст няма да стане дума за другите огромни проблеми в клуба. Като този със собствеността, която се прехвърля като горещ картоф заедно с едни дългове от 20 или 30 или дори 40 милиона лева. Този път темата е само за отбора и играта. Първо питане, защо при Люпко Левски печелеше, а сега при Топчо със същите играчи не се получава?

Тенденцията е прекалено видна. Дори от разликата в играта между загубата от Черно море за купата и сега от Локомотив Пловдив за първенство. Периодът съвсем не е дълъг, а промяната е огромна. Срещу Черно море изровиха тревата, биха две дузини корнери, натикаха ги във вратата. За мача с Локомотив позоваването на някакви пропуски направо е смешно. Та Левски вкара гола си по възможно най-случайния начин!

Загубата срещу Локомотив Пловдив е следствие на слаба и безидейна игра, а не на случайност. Люпко остави Левски на върха в първенството и с лек жребий за Купата на България. Сигурен съм, че нищо нямаше да се промени съществено като представяне поне до Нова година. Левски щеше да е в турнира за купата и да стои близо до Лудогорец за първенство. Няма никакво противоречие, Люпко и на 70 години доказа, че е способен да взема максимума от най-минималния потенциал. Завърза мача с Марибор, победи Лудогорец и направи равен с вечния враг. Тръгна си като първи в класирането. 

Фактът, че Люпко постигна нещо с такива чужденци като Бурабия и Де Ноойер и такива местни легенди като Сашко Емилов, доказва колко е велик. При него не вкарваха на Боян голове от Халите. При него Сашо Александров и Пиргов станаха най-стабилната двойка в България и ги взеха анблок в националния. При него Аденижи вкара фамозния си гол в „Надежда“. Въобще при него нещата изглеждаха оптимистично. Защото е доказан треньор. Същото щеше да стане при Мъри или при Херо. Защото също са доказани имена.

Но и тримата нямаше да имат никакви съмнения, че с този материал, завещан им от Гонзо, големи работи не могат да се преследват. Не случайно Люпко ронеше сълзи за футболисти през лятото. И от немай къде направи сегашния отбор. С няколко прости, но магични номера. Когато си тръгна, магията се видя отчетливо, че по няколко основни компонента отборът, който излиза на терена със сини фланелки, е трагичен като потенциал. Започвам с най-маловажното - кой е лидерът на терена? Черно море има Георги Илиев, Локомотив Пловдив има Камбуров.

На Левски лидерът е Веселин Минев, който не е вкарал гол в живота си. Да, защитник е! Но как такъв човек ще поведе отбор от фланга? Хайде, лидер няма, поне да има някакви безспорни играчи. Има ли играч в този отбор, за който може да се твърди, че е безспорна величина. Да е изиграл поне 50 мача като постоянен титуляр. Има един и той се казва Прохазка. Но дори и той с неговия малък футболен лимит е едва ли не звезда, какво има да говорим повече!

Изводът е, че това не е селекцията, с която Левски ще тръгне напред. Ясно е, че на „Герена“ трябва да дойде човек, който разбира от футболисти, може би и затова бе привлечен ученикът на Херо Георги Чиликов. Но учениците често са двойкаджиии, както е случаят с Топчо. Уж учили, а пък нещо недоучили! 

Ясно е каква е мантрата. Няма пари за трансфери, взимаме свободни агенти, нормално е да не случваме на играчи. Проба – грешка! За съжаление в Левски е 99 процента грешка. Като този пешеходец Бурабия, който Топчо го пуска титуляр. А бе той човекът едвам ходи по терена, опасно е за здравето да диша в мъгла!

Ей такива вземат в Левски, посредствени до един! И не могат да имат оправдания. Димитър Димитров, който искаше страшно много да работи на „Герена“, при много по-лоши параметри селекционира за Черноморец Анисе, Жужу, Атиф Шеешу, Боли и всичките те играят на високо ниво. Какво да говорим, за 45 минути в контролен мач преценява, че Бардон става за Левски. Това е недостижима класа. Бисерите му дойдоха в Бургас без пари и получаваха заплати в пъти по-малки от тези на „Герена“. Но явно опира да око. Как ще вземеш ти Бурабия? Нека да го пуснат в Разград, да го разминават като малка гара!? 

Селекция и пак селекция, това трябва да се направи на „Герена“. Но от доказан човек, другото сме го гледали година след година. Рано или късно идва Видовден и всякакви мантри отпадат. Като поредната за първото място и добрия отбор. Е, поне четири месеца феновете живяха с надежди.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"