Легендата на Милан Паоло Малдини даде интервю за вестник "Труд" и предаването "Код Спорт", в което говори за кариерата си на футболист, за полуфиналната битка между България и Италия на Мондиал 1994, за най-талантливия играч, когото е виждал някога и за живота си извън терените.

– По света ви наричат „Мистър Милан“. Има ли по-голямо признание от това?
– Определено е нещо много хубаво. Вероятно е така, защото животът на моето семейство винаги е бил тясно свързан с “Милан“. Баща ми беше славен играч на „росонерите“. Аз пък изкарах в отбора четвърт век. А днес синовете ми са в детските формации на „Милан“.

– Трудно е да прекараш дори с един човек толкова много време, а вие го направихте с любимия отбор. Как се случи това?
– Когато целите съвпадат, съжителството е лесно. Роден съм в Милано, израснал съм в града, баща ми Чезаре игра в „Милан“ и за мен няма нищо по-лесно от това да остана свързан с моите корени.

– Спомняте ли си за имената на всички треньори, с които сте работили?
– Да, разбира се! Всички, от първия ми треньор Нилс Лийдхолм до последния – Карло Анчелоти. Интересното е, че с Татко Карло си партнирахме на терена и когато бяхме футболисти. Всички треньори са ми дали много в кариерата. Но винаги най-вече съм ценял доверието.

– Работили сте с Ариго Саки, Фабио Капело, Карло Анчелоти. С всеки от тях спечелихте Шампионската лига. Бихте ли ни ги описали?
– Всеки от тях е различен и ще отнеме часове да ги сравнявам. Моят късмет беше, че се случиха в идеална последователност за един футболист. Аз съм рожба на „Милан“, израснах край велики личности. Шансът ми бе, че последователно Саки, Капело и Анчелоти бяха мои треньори – всеки от тях в точното време. С тях спечелих много мачове, много титли, много купи.

– Кой е най-таланливият футболист, с когото сте играли?
– Бих казал Марадона и Роналдо. Имам предвид бразилеца, Феномена.

– В България приехме с болка загубата на „Барселона“ от „Милан“ през 1994 година във финала на Шампионската лига в Атина. Тогава в дриймтима на Кройф играеше Христо Стоичков.
– През всички тези години, през които бях в „Милан“, отборът винаги е влизал като фаворит във финалните мачове, които е играел. Срещу „Барса“ като че ли беше единственият път, в който ни смятаха за аутсайдери. И това ни мотивира много силно. Спомням си, че се надъхвахме един друг. Беше ни доста трудно, защото партньорите ми в защитата Франко Барези и Алесандро Костакурта бяха наказани. А когато двама играчи от техния ранг излязат принудително, става трудно. При това срещу нас беше онзи великолепен отбор на „Барса“. Но така се случва понякога в спорта и особено във футбола – неочаквана и голяма радост за едните и огромно разочарование за другите.

– Откога се познавате с Христо Стоичков? Помните ли други мачове, които сте играли срещу него?
– Нямам силна памет. Но тези, които си спомням със сигурност са финалът от мондиала през 1994-та срещу Бразилия и полуфиналът срещу България. Е, предполагам, че този двубой със сигурност и до ден днешен е болезнен за вас. Повече от мача „Милан“ – „Барселона“, нали? Според мен в тази година стигнах до два от върховете в кариерата си. Предполагам, че така е и за Христо.

– България много се гордее с представянето си в Щатите. Какво мислите за отбора, който победихте на полуфинала?
– Един национален отбор не е достигал полуфинал на световно първенство случайно! За да се достигне до подобни резултати, до подобно ниво, трябва да е налице голямо поколение състезатели, които играят от много време заедно и имат успешни международни кариери. Знам, че много от тях ги имаха, а като прибавим и силните патриотични чувства, които има в страните от Балканския регион, разбираме как и защо се е стигнало до този голям успех. България беше голям тим, който заслужено стигна до финалното каре.

– Играли сте срещу двата най-големи български отбора – ЦСКА и „Левски“. Помните ли тези мачове?
– Помня двубоите от 1988 година срещу „Левски“. Тогава бях контузен и не играх за успеха ни с 5:2 в Милано. После бихме и в София с 2:0. Трябва да съм играл поне още два мача срещу българи в евротурнирите, но за другите не си спомням. Извинете ме, но изиграх толкова много мачове в кариерата си, че ми е малко трудно вече да си припомням всички и особено детайли около тях.

– Преди няколко месеца направихме интервю със сеньор Брайда, бившия спортен директор на „Милан“. Той ни каза, че Силвио Берлускони много е искал да вземе Христо Стоичков. Щеше ли да пасне той на тази империя?
– Тогава не съм бил в течение на плановете на ръководството. Това не е работа на футболистите. Със сигурност „Милан“ по онова време следеше най-добрите играчи на планетата, а Стоичков беше един от тях. Щеше да е хубаво да дойде при нас, но и така кариерата му е повече от успешна.

– Изиграхте 902 мача за „Милан“. Можеше ли да стигнете и до кота 1000?
– Ако броим и мачовете за националния отбор, то със сигурност съм минал кота 1000! Да, моята кариера е много „Милан“, но и много Италия!

– Седем пъти сте шампион на Италия, пет пъти на Европа. Коя купа най-много си цените?
– Първите триумфи винаги са най-хубавите, но трябва да отбележа и последната Шампионска лига, която спечелихме с може би не най-силния си състав в историята, който имаше и страхотно силен, направо стоманен характер. Тогава победихме „Ливърпул“ в Атина с 2:1. После заедно взехме и Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. Тези три купи от 2007 година за мен бяха страхотна радост. Знаех, че времето ми изтича и това са едни от последните възможности да спечеля още нещо значимо като футболист. Успях да го направя и това ме направи много щастлив. „Милан“ беше на върха в Европа и света с мен на терена.

– Имате толкова много успехи, но и едно огромно разочарование – срещу „Ливърпул“ в Истанбул. Поведохте с 3:0 през първото полувреме, а накрая загубихте с дузпи. Какво стана на този финал в Шампионската лига през 2005 г.?
– Е, какво стана? Нищо не стана. Те играха добре 10 минути, ние – 110. Но и това се оказа недостатъчно. Както казах преди малко – това е красотата на футбола. Имах късмета да вдигна седем шампионски титли на Италия, но загубих три финала в Шампионската лига. Загубих също и финала на световното първенство в Щатите, финала на европейското първенство в Холандия. Неприятно, но аз винаги съм приемал резултата такъв, какъвто е! В противен случай човек няма да може да спи спокойно нощем. И няма да може да достигне до онези другите, големите резултати. До върховете!

– Защо толкова велик отбор като „Милан“ през последните години се представя под очакванията на милиони фенове по света, включително и в България?
– Да го кажем, че в последно време има хаос в ръководенето на клуба, а това видимо се отразява на резултатите на терена. Не знам дали Силвио Берлускони ще има желанието да продължи да инвестира в „Милан“ така, както го правеше дълги години.