В спорта, както и в Живота, е пълно със „сателити". Това са кротките послушници, които играят на сигурно, не се опитват да надскочат границата на човешките възможности и не оставят дири в историята. Сателитите ги има и в космоса, те обикалят около Земята, или около друга планета, силно повлияни от гравитацията й.

Ако трябва да направя аналог между астрономията и спорта, то Земята се явява Общественото мнение, а безбройните сателити са маса спортисти, които или ще бъдат забравени след края на кариерите си, или след години ще бъдат запомнени само със спортните си резултати. И с нищо друго. Защото сателитите са „изкуствени спътници". Също толкова изкуствени, колкото са и на спортния подиум, на който се борят за нещо. Някои се борят за повече пари, други за повече титли, трети- за повече пари и титли.

Има обаче и различен тип спортисти, които не се борят за пари и титли. Те се борят за нещо, което „изкуствените спътници" никога няма да разберат- собствен път, без да влизат в гравитационното поле на „Земята". Има спортисти и личности, които предпочитат да се разбият като метеорит, но да оставят ярка следа и още по-незабравим спомен в умовете, а и в сърцата на ималите щастието да ги срещнат хора.

Спортът е особена материя, не случайно се определя като „война в мирно време", където всеки се бори за педя територия. Има обаче такива спортисти и войни, които предпочитат да печелят красиво, а ако не е красиво им е все едно дали печелят или губят. Голям спортист почти винаги означава и голяма личност. Такъв, който залага на атрактивната, зрелищната победа, използвайки своя пълен арсенал от качества, криейки в „ръкава" си някое нестандартно решение. Такива личности в света на спорта са Айртон Сена, Алекс Хигинс, Диего Марадона, Мохамед Али, Роджър Федерер и др.

Те ще бъдат запомнени не само защото са велики шампиони. Те ще бъдат запомнени, защото бяха „шампионите на публиката". Те караха зрителите да застанат пред телевизорите и да гледат спорт- „войната в мирно време"... Да си гениален означава да си различен, неразбран. Затова и зрителят трудно може да разбере защо един спортист избира изкуството пред победата на всяка цена. Отговорът е лесен: по-близо до душата на твореца стои изкуството, а победата е само следствие от едно развито и доведено до своя край, до своя пик изкуство.

За човек, който обича спорта няма по-хубав спортен момент от този, в който среща един от "творците" на живо. Един от онези хора на изкуството в спорта, които търсят красивото, атрактивното, на моменти ако щете и скандалното. Един от тези, които изправят публиката на крака и който бива аплодиран много по-мощно от съперника си, даже да е загубил конкретната битка. Един от тези творци, „художници", майстори на „шедьоври" в спорта е Рони О’ Съливан- Ракетата. А един от хилядите, навярно и милиони зрители, имали щастието да го видят, да говорят и да се снимат с него съм аз.

Трудно могат да се намерят думи, които да опишат чувствата, които ме завладяха, когато влязох в мюнхенската "Циркус Кроне"- най-голямата циркова арена в Европа. На масата за снукър беше Рони О’ Съливан, разчиствайки топките пред погледа на шесткратния световен шампион Стив Дейвис. Още по-вълнуващ се оказа момента, в който бях точно пред Рони. Адреналинът в мен ме накара да осъзная още по-ясно какво значи англичанина със сицилианска кръв за любителите на снукъра, на спорта като цяло. Зад мен имаше десетки други фенове, които чакаха реда си за да се снимат с него.

Кое правеше Рони толкова различен от другите великани в снукъра? Та той има „само" три световни титли, а Хендри и Дейвис имат съответно седем и шест. Защо залите се пръскат по шевовете единствено в мачовете на Ракетата? Защо точно той успява да обедини феновете? На опашката имаше деца, жени, мъже и старци. Всички, повярвайте ми- всички възрастни се радваха като малчугани, някои от тях гледаха Рони в очите и сякаш искаха да го попитат: „Как така ни хипнотизираш? Как успяваш да ме накараш да стоя до 3 часа след полунощ, за да видя края на мача ти? Как така ме караш да стискам палци до болка и да те аплодирам с влажни очи, когато загубиш?"..


За всеки, който обича снукъра е ясно кой е Рони О’ Съливан. Ако някой не го е чувал, значи не следи и снукъра. Рони става глава на семейството си още на 16-17 годишна възраст, защото баща му е осъден за убийство, а майка му влиза в затвора за финансови измами. Той отглежда двете си сестри, играе снукър и в същото време расте. Баща му постоянно му натяква, че Рони играе слабо и че може още. О’ Съливан е трикратен световен шампион и макар да не е рекордьор в това отношение, той притежава няколко изумителни рекорда.

Рони има 100%-успеваемост на финали на Световното първенство- три спечелени от три изиграни финала. Той държи рекорда за най-млад играч с титла от ранкинг-турнирите: на 17 годишна възраст. Рони е автор на 10 максимални 147-брейка (рекорд), негов е най-бързият 147, за 5:20 минути, както и останалите 5 най-бързи 147 в класацията. Рони има 8 титли (рекорд) от Висшата лига- турнир, в който всеки състезател има не повече от 25 секунди на удар. Ракетата няма равен в бързата, ускорена игра и затова едни от най-неудобните му съперници са тези, които разбиват ритъма му на игра със своите „шахматни ходове". Рони печели мач от формат „5 от 9 фрейма" с 5 сенчъри брейка (рекорд). Рони унищожава Стивън Хендри със 17-6 в полуфинала от Световното през 2008г., след като изостава с 1-4. За първи път в кариерата си седемкратния световен шампион Хендри губи всичките 8 фрейма от една сесия. Рони има по 4 титли на Мастърс (където играят най-добрите 16 играчи) и 4 титли на Ю Кей Чемпинъншип (вторият по сила турнир след Световното първенство). Рони е единственият играч, чиято титла е отнета заради употреба на марихуана (на Айриш Мастърс 1998).

О’Съливан носи със себе си коктейл от талант и скандал. Той може да играе еднакво добре както с дясна, така и с лява ръка, като лично той решава, че иска да усъвършенства и лявата си ръка още като тинейджър. По този повод в края на 90-те години на миналия век в снукъра избухва скандал, тъй като в среща срещу канадеца Ален Робидю Ракетата започва да играе само с лява ръка, прието като обида от Робидю. Отговорът на Рони е типично в негов стил: „С лява ръка съм по-добър отколкото ти с дясна".

По време на мачовете Рони прави гримаси, че ще заспи (в отговор на бавната игра на Питър Ебдън), жестове (среден пръст) към топката, която не е влязла в джоба; плези се на съперници, съдии и публика; прави сексуални предложения на китайска журналистка по време на пресконференция; напуска скандално мача си срещу Стивън Хендри на UK През 2006 г., защото „не му се играело повече" (по-късно Рони признава, че е мислел за починалия си много добър приятел, друг голям снукър-шампион- Пол Хънтър); нарича Стивън Хендри „маймуна"; сам определя кои са „осемте играчи със снукър мислене"; слага си кърпа на лицето в мач срещу Марк Кинг; ляга с цяло тяло на масата и танцува по корем по време на удар, без да има досег с пода поне с единия крак (което е забранено от правилника); изкарва извън масата и топката-мишена и топката бияч по време на удар, за да „взриви" публиката; разчиства маса за снукър с 4 червени топки в реалити-шоу по-бързо от времето, за което автомобилен състезател прави обиколка на пистата с Мерцедеса на Рони (минута и половина); сменя прическите си от „скин хед" до „конска опашка" и спусната като на рокаджия буйна коса; тича рано сутрин за да релаксира; пита съдията колко е премията за брейк от 147 точки след вкарана едва само една топка на масата; има три деца от две различни жени...

Рони се запознава с майката на две от децата си в клуба на анонимните наркомани. Ракетата страда от клинична депресия, която се характеризира с понижено самочувствие, слабо настроение, загуба на удоволствие в почти всички сфери на живота. През годините О’Съливан има проблем с алкохола, наркотиците и страстта си към моторите. И въпреки това успява да отгледа шест деца- самият себе си, двете си сестри и собствените си три деца. През годините се носят слухове за много афери на Ракетата, както и слуховете, че е приел ту исляма, ту будизма. Екстравагантен както в поведението и външния си вид, така и около масата за снукър, Рони е определян от своите колеги като най-големия гений на играта, чието най-високо ниво е много над най-високото ниво на останалите.

Геният на Рони е толкова магнатизиращ, че дори скандалите около него са под „чадъра" на неговия ореол. Защото Рони е търсач на красотата в спорта. Той винаги се стреми да спечели с брейк от 147 точки, при положение, че са му нужни 10 червени с 10 черни топки (80 точки) за победа във фрейма. Не, Рони не иска победата на всяка цена, той иска красотата на всяка победа да бъде негово творение. За Рони не е достатъчно да спечели фрейм, да запише сенчъри брейк (100 или повече точки). Рони иска максимума.

Както сам се определя, той е „болезнен перфекционист"- дори когато печели, той акцентира върху слабостите си в мача. А „слабост" за Рони означава много добра, дори отлична игра за повечето му съперници. При нужда от едва един снукър Рони предава фрейма, при положение, че неговите съперници биха се борили и при нужда от 3-4 снукъра. Но, Рони си е такъв. Той няма да изпита удоволствие ако спечели фрейма по „грозен" начин. Това противоречи на собствената му философия за играта- че снукъра е като една красива картина, нарисувана с много фантазия, чувство и любов. Защото Рони обича тази игра, колкото и да се опитва да се откаже от снукъра. Тези негови мисли са опити да забрави през какво е минал.

Без баща, без ясна представа какво ще прави с кариерата си, с много отговорности както за своето бъдеще, така и за бъдещето на сестрите си. Днес англичанина с италианска кръв е под светлините на прожекторите, но точно снукъра му напомня за тъмната пропаст в която е бил. Затова и никога няма да го обвиня, когато се отказва, губи интерес към мач или направо си тръгва пред смаяните погледи на зрителите. Защото Рони е един достоен боец, голям шампион и човек, дал милиони усмивки на хора, за които той дори не подозира. Пък и кои сме ние, че да съдим Лицето на снукъра, символа на бунтарството, непокорството, собствения облик. Символът на разкрепостеността и свободата в такъв консервативен и традиционен спорт като снукъра.

Ракетата е англичанин, но трудно може да се открие английско спокойствие у него, по-скоро е наследил необуздаността на баща си и сицилианския темперамент на майка си. Бащата на Рони е осъден на доживотен затвор за убийство, а снукърът рано-рано осъжда Рони на доживотен затвор в сърцата на феновете му. Защото той е не просто един спортист, един шампион, който печели победи.

Рони печели там, където другите трудно намират пътя- обичта и привързаността на зрителите. Как го прави? Нямам представа, аз самия трудно бих намерил отговор за емоциите, които изпитах, когато се ръкувах и говорих с О’Съливан. Той беше спокоен, усмихнат, приветлив. С нищо не показа, че той е големия шампион, а аз- един от милионите фенове. Рони се държеше като един обикновен човек и от него момент за мен той се превърна в един още по-необикновен шампион. А за да си голям шампион почти винаги означава да бъдеш и голям Човек, такъв, какъвто със сигурност е Рони О’Съливан. Заставайки лице в лице с човека, заради когото съм гледал снукър с натежали от желание за сън клепачи, аз видях един най-обикновен усмихнат човек, който също има своите емоции, страхове и моменти на щастие.


Едва ли спортистите, а и хората от типа на „сателитите" биха разбрали какво означава „да се изстреляш в космоса", а не цял живот да обикаляш около „Земята", за по-сигурно. Освен чисто научните постижения, ракетата има и скрита символика. Тя често се сравнява с фалоса в анатомията, а в психологията подобни сравнения говорят за мощ, за агресивност, решителност и непокорство. Ракетата „иска да се отскубне" от сигурността на Земята, защото не иска да е като другите. Тя иска да полети, да се движи с непозната и невъзможна за човека скорост.

С риск да се разбие като метеорит, ракетата излита към необятния, тъмен и студен космос. Също както Рони О’ Съливан- Ракетата рискува да бъде обичан и хулен, той винаги ще бъде различен, винаги ще се движи с непозната за съперниците му скорост, дори когато се разбива. Защото след 100 години никой няма да помни „изкуствените спътници". Но Ракетата- бъдете сигурни, той ще бъде запомнен. В света на технологиите ракетата е едно от най-големите открития, така както Ракетата е едно от най-великите "открития" в спорта. А това, че Ракетата лети извън орбита- не е за всеки. Точно затова Рони е Ракета, а не „сателит". И ако един ден се разбие, ще знае, че е летял дотам, докъдето другите дори не могат да погледнат.


Друми Георгиев, Gol.bg