32-ият кръг още не е приключил, но и преди последните два мача има предостатъчно теми за разговор. Да започнем с Рома, която прави наистина фантастичен сезон. По сравнение с първите два "американски" сезона, Вълците се представят по изумителен начин, макар че съставът им и без това беше достатъчно качествен. А през лятото футболният директор Сабатини нанесе отлични корекции, назначи талантлив и прагматичен треньор и резултатите надминаха всички очаквания.

Рома има 76 т. от 32 мача, което прави средно по 2,37 т. на среща. С това темпо Вълците ще приключат шампионата с около 90 – 91 т. Подобен актив през повечето години е напълно достатъчен за шампионска титла. Единственият проблем за джалоросите този сезон е, че пред тях е Ювентус, който през големи периоди от първенството просто газеше наред като танк.

Естествено е Гарсия, поглеждайки назад, да се пита къде щеше да е Рома в момента, ако Дестро бе на линия още през октомври. Защото след десетте поредни победи, с които Рома стартира, последваха 4 равенства, които върнаха Вълците доста назад в битката за скудетото. Кой знае, може би ако Дестро не беше аут, столичани щяха да спечелят тези мачове. Защото център-нападателят стреля със скоростта на картечница и вече има 13 гола, въпреки че започна да играе чак през декември.

Много привърженици на Рома отдавна се оплакват, че отборът няма реализатор, способен да вкара 20 гола за един сезон. Жалко е, защото Дестро бележи с темпо, което би му донесло не 20, а 30 гола и то без да изпълнява дузпите. Само че той е италианец и изглежда като нормално момче. С една дума, не е достатъчно "куул", не става за кориците на списанията, макар че е сгоден за тв звезда.

Със загубата в Парма Наполи се отказа от второто място, до което и без това трудно щеше да се добере, като се има предвид, че Рома не губи точки. Но проблемът на Наполи не е класирането, а непостоянството. Трудно е да се обясни как е възможно само за 7 дни един отбор да надвие категорично Юве, а после да изнесе 70 отчайващи минути на "Енио Тардини".

В последните 20-ина минути небесносините се разиграха, включително и заради влизането в игра на Мертенс. Смяната на Игуаин беше озадачаваща, макар че влезлият вместо него Дуван Сапата се включи отлично. Пипита понесе тежко решението на Бенитес и в момента емпатията му (един термин, който Моуриньо много обича) по отношение на треньора граничи с нулата.

Интер също е отбор загадка. Нерадзурите забравиха как се печели, макар че календарът им през последния месец беше доста лесен. Черно-сините все не могат да налучкат нужния баланс, пък и нямат никакъв късмет. Вярно е, че тимът си има своите недостатъци, както и това, че Мадзари допусна някои грешки, но съдбата в никакъв случай не помага на Интер. Добрата новина за нерадзурите е Икарди. Ако аржентинецът се концентрира малко повече върху професията си, може да стане нападател от световна класа.

Маурицио Компаньони, "Скай Италия"