Какво страхотно начало. Но докъде бяхме стигнали? О, да, искрящата и пенлива като шампанско Рома на Руди Гарсия в последния си домакински мач от миналия сезон претърпя колкото незаслужена, толкова и символична загуба от Ювентус, който половин сезон ѝ беше противник за скудетото, преди разликата да нарасне твърде много.

Така или иначе, джалоросите се представиха подобаващо пред собствена публика в събота, след два месеца на сплетни и слухове относно предполагаеми и вече извършени сделки, след безбройни изтичания на информация за покупки и продажби.

Новите лица в тази Рома са много. Във всеки случай повече, отколкото човек би предположил преди два месеца. Спортният директор Сабатини положи доста усилия, както и шефовете на клуба като цяло и най-вече американският президент Палота, който се постара светът да знае колкото се може повече за Рома и сключи сделка с общината, за да тръгне проектът за новия стадион.

Но тифозите не се интересуват от по-широкия контекст, те живеят в настоящето. Те искаха да разберат най-вече как ще се впишат в отбора всичките там Манолас, Коул, Итурбе, Астори. Да не говорим за ефекта, който може да окаже продължителното отсъствие на Стротман и напускането на Бенатия.

Но след като преминаха първите минути, в които двата тима се разузнаваха, Рома се представи с блясък на тифозите и започна да мачка съперника, както го правеше и през последния сезон, като почти през цялото време държеше топката и не позволяваше никакви волности на Фиорентина. Така беше до почивката.

Динамичната игра на Наинголан прогони типичната за август мудност, а класните намеси на Манолас и Коул позволиха гигантите Гомес и Бабакар да бъдат опазени с лекота през първите 45 минути. Всичко това бе придружено от гола на Наинголан и „Олимпико“ започна да си припомня отличната игра на тима от миналия сезон.

През второто полувреме обаче нещата се промениха значително. Фиорентина взе инициативата, не на последно място заради видимата умора на домакините. Жегата и фактът, че сезонът е в самото си начало, оказаха своето влияние. Изглеждаше, че виолетовите ще изравнят, но вратарят Де Санктис извърши две чудеса – след фаула на Иличич и след изстрела от упор на Бабакар.

Стадионът експлодира, сякаш бе паднал нов гол за Рома, Вълците живнаха, а влизането на Кейта и Флоренци също се отрази благотворно на домакините. Постепенно мачът навлезе в по-спокойно русло, публиката също се умори да подкрепя горещо своите в тези горещини. Но Гарсия знае, че когато напрежението пада, всичко е възможно. Той подкани с красноречиви жестове запалянковците да се събудят и да продължат да подкрепят своите. На агитката не ѝ трябваше повторна покана, а отборът отвърна, като повиши оборотите. А накрая бързоногият Жервиньо отбеляза втори гол, с което сигурността се спусна над стадиона.

Всичко приключи така, както тифозите на Рома вече са свикнали: отборът им налага превъзходство, изчаква своя миг и бележи. За по-добър старт в първенството запалянковците не можеха и да мечтаят.

Даниеле Муркио, Goal.com