Левски презареди ли батериите? Шампионът е пред нови изпитания

Шампионът на България Левски получи така необходимата глътка въздух след изключително натовареното начало на сезона. Паузата за националните отбори дойде в момент, когато футболистите на Хулио Веласкес видимо имаха нужда от почивка. Сега обаче предстои да разберем дали тя е била достатъчна, за да върне свежестта и увереността на "сините".

Според мен септемврийските колебания на Левски не бяха случайни. Загубата от ЦСКА за Суперкупата, нулевото равенство срещу Ботев (Враца) и поражението от Залцбург в Лига Европа показаха, че отборът вече не разполага със същата енергия, с която започна сезона.

Въпросът сега е дали Веласкес е успял да възстанови силите на футболистите си, или натрупаната умора ще продължи да оказва влияние върху представянето им.

19 мача за малко повече от два месеца изцедиха Левски

От 7 юли до 17 септември Левски изигра цели 19 официални срещи. Девет в Първа лига, осем в квалификациите на Шампионската лига, една за Суперкупата и една в основната фаза на Лига Европа.

Това означава средно по един мач на по-малко от четири дни. При това с тежки пътувания, европейски сблъсъци и постоянно напрежение за постигане на резултати.

Няма как подобно натоварване да не се отрази на футболистите. Особено когато отборът разчита на висока преса, много движение и агресивно поведение както в защита, така и в нападение.

През септември признаците на умора станаха все по-видими. Левски загуби с 2:4 от ЦСКА, четири дни по-късно завърши 0:0 във Враца, а след това отстъпи с 0:1 на Залцбург.

Три поредни мача без победа, които поставиха въпроса дали "сините" не са достигнали физическия си предел.

По мое мнение проблемът не беше толкова в качествата на отбора, колкото в невъзможността да поддържа високото темпо от началото на сезона.

Кои футболисти на Левски понесоха най-голямото натоварване?

Статистиката също показва колко сериозно е било натоварването върху основните играчи на Веласкес. Част от футболистите участваха практически във всеки двубой, а възможностите за ротации постепенно намаляваха.

Най-използваните футболисти на Левски през сезон 2026/2027

* Статистиката е към 17 септември 2026 г. и обхваща всички официални турнири.

Прави впечатление, че Сержиньо и Армстронг Око-Флекс са участвали във всичките 19 срещи. Светослав Вуцов пък е натрупал 1620 минути, като е бил на терена през цялото време в своите 18 мача.

Още по-показателно е натоварването на футболистите, които трябва постоянно да покриват големи пространства. Сержиньо, Евертон Бала, Гашпер Търдин и Рейналдо са сред най-използваните играчи, а именно от тях се очаква да поддържат висока интензивност през целия двубой.

Според мен подобно натоварване рано или късно трябваше да даде отражение. Въпросът е дали паузата е помогнала на тези футболисти да възстановят силите си. Тепърва ще разберем.

Контузиите на Бурас, Кирилов и Сангаре задълбочиха проблема

Сгъстеният календар далеч не беше единствената причина за натрупаната умора. Контузиите на ключови футболисти допълнително ограничиха възможностите на Веласкес да прави промени в състава.

Особено сериозно се усети отсъствието на Акрам Бурас, един от най-добрите футболисти на Левски. Моторът на Левски. Полузащитникът започна силно сезона, но травмата му лиши Левски от важна фигура в средата на терена.

Това означаваше повече отговорности и допълнително натоварване за останалите халфове. Липсата на Радослав Кирилов също се оказа болезнена. Неговата скорост, острота и способност да създава опасности по фланга можеха да бъдат изключително полезни в моментите, когато отборът изпитваше затруднения в нападение.

Същото важи и за Мустафа Сангаре. Физическото му присъствие и способността да задържа топката дават на Левски различни възможности в атака. Именно тези отсъствия направиха натоварения календар още по-тежък за "сините".

Когато няколко важни футболисти са извън строя, останалите трябва да играят повече. А когато срещите идват през три-четири дни, рискът от физическо изтощение става още по-голям. Цяло чудо е, че Сержиньо издържа на този цикъл без сериозни проблеми. Иначе това щеше да е пълен кошмар за шампиона...

Левски имаше нужда и от психологическа почивка

Не бива да подценяваме и друг важен фактор - психическата умора. Левски изигра поредица от европейски мачове с огромен заряд, а между тях трябваше да поддържа високо ниво и в българското първенство.

Почти нямаше време футболистите да се зарадват на победите или да преодолеят разочарованията от загубите. Според мен през септември това вече започна да личи. В определени моменти липсваше характерната за отбора агресия, решенията се вземаха по-бавно, а грешките зачестиха.

Това не означава, че Левски изведнъж е станал по-слаб отбор. По-скоро футболистите изглеждаха като хора, които са дали страшно много от себе си за сравнително кратко време. Именно затова паузата беше толкова необходима.

Паузата дойде като спасение, но можеше да бъде и по-рано

По мое мнение прекъсването на първенството заради националните отбори дойде в изключително подходящ момент за Левски.

То даде възможност на част от футболистите да възстановят силите си, а на Веласкес да работи по детайлите, за които при толкова сгъстен календар трудно остава време.

Разбира се, не всички получиха пълноценна почивка. Част от играчите имаха ангажименти с националните си отбори, но въпреки това прекъсването беше важно за целия състав.

Лично аз смятам, че щеше да бъде много по-добре, ако паузата беше дошла малко по-рано. Може би тогава Левски щеше да изглежда по-свеж срещу ЦСКА, да има повече енергия във Враца и да покаже още по-добро лице срещу Залцбург.

Разбира се, това са само предположения. Но натрупаното натоварване със сигурност не улесни задачата на Веласкес.

Следващите мачове ще покажат истинското състояние на Левски

Сега предстои най-интересното. Дали Левски ще се върне към познатото си темпо, или септемврийските колебания ще продължат?

Според мен още в следващите срещи ще стане ясно дали паузата е постигнала желания ефект. Ще бъде интересно да видим дали футболистите отново ще бъдат агресивни в единоборствата, дали ще пресират със същата енергия и дали ще успяват да поддържат високо темпо през всичките 90 минути.

Не по-малко важно е и психологическото им състояние. Дали главите вече са чисти? Дали напрежението от загубите е останало зад гърба им? Дали увереността се е върнала?

Това са въпросите, на които Веласкес и неговите футболисти трябва да отговорят на терена.

Защото според мен Левски не загуби футболните си качества през септември. Просто отборът достигна момент, в който натрупаните мачове, контузиите и напрежението започнаха да си казват думата.

Сега "сините" имат възможност да покажат, че са презаредили батериите. А дали това наистина се е случило, ще разберем още в следващите мачове.

Снимка: БГНЕС