Никола Станчев Николов (бай Кольо) е български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.

Роден е на 11 септември 1930 г. в с. Твърдица, Бургаско. Състезател по борба в свободния и класическия стил.

Спортната си кариера започва зашеметяващо като на летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 г. става олимпийски шампион по свободна борба в категория до 79 кг. Побеждава Георгий Схиртладзе (СССР). Губи от Кацурамото (Япония). Събира 5 наказателни точки и трябва да побеждава само с туш съперниците си. Печели с туш срещу Щер (Германия) и Линдбланд (Швеция), а на финала отново с туш срещу Ходж (САЩ).

Той е първият олимпийски шампион на България и светът изслушва за пръв път българския химн на олимпийски игри. Златният медал му връчва председателя на БОК генерал-полковник Владимир Стойчев.

Печели сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул (1956). Балкански шампион през в Истанбул (1956). През кариерата си е 11 пъти шампион на България, 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.

Въпреки славата и успехите на тепиха, животът на Никола Станчев след прекратяване на спортната кариера не е лек. Работи като треньор. Живее със скромна пенсия от 1990 г. Подпомаган е от известни български борци и треньори.

В бургаски комплекс „Меден рудник“ спортна зала е наименувана „Никола Станчев“. Треньора Райко Петров го нарича „Гагарин на българския спорт“, а колегата и приятеля му Боян Радев „Патриарх на големия български спорт“. 

Никола Станчев си отива на 13 юли 2009 година.Негов паметник в с. Твърдица е открит през 2011 г.