Публикуваме без редакторска намеса коментар на Желю Станков по темата за отношенията между Левски, Васил Божков, Наско Сираков и новите процеси около собствеността на клуба. Повод за текста са въпросите около задълженията на „сините“ към Божков, ролята на мажоритарния пакет акции и очакванията към бъдещите инвеститори.

свързани статии

В коментара авторът поставя под съмнение публично заявявани през годините позиции – от обещанието на Васил Божков, че няма да търси парите си от Левски, до твърденията на Наско Сираков, че е единствено „пазител“ на акциите. Според Станков развитието на събитията показва, че финансовите и собственическите въпроси около клуба продължават да бъдат обвързани с политически и корпоративни зависимости, а крайната сметка често се оказва за феновете.

  • Следва пълният текст на Желю Станков без редакторска намеса, но заглавието е на Gol.bg:

Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път. Помните го това, нали? Героят от филма „Куче в чекмедже“ някак не остана изненадан, че няма да му се случат нещата с колелото.

Така и Васил Божков каза, че няма да си иска парите от Левски. Помните го и това.

Така и Сираков каза – аз съм пазител на акциите на Левски и ще съм последният собственик от такъв вид. И това го помните.

И кой от всички си удържа на думата?

Но ако сега Сираков излезе и каже – абе вижте какво, аз не бях пазител, бях мажориратен собственик и вие си набихте това в главите и аз наскоро все пак взех някакви пари за 86 процента от акциите – така той може да предизвика нова кампания и феновете да погасят и този дълг. Колко му е, както каза преди веме Тити Папазов за един друг дълг. Един милион левскари днес няма да си купят цигари и готово, по думите на баскетболния шоумен.

свързани статии

Малко виртуални билети, малко преки дарения и всичко ще се нареди, дори и без Сираков да продаде някой от уж конвертируемите футболисти. Няма да е изненада, ако фенската маса даде голям принос и за тези пари. Левски е вечен, нали?! Те го измислиха, те спасиха клуба.

А феновете на Левски да не би чак сега да разбират, че любимият им клуб е един вид заложник, или нека да го кажем инструмент за влияние?! А да не би те да смятат, чо това скоро ще приключи и смятат Бостанджиев за субект, който е чист като сълза?! Та кой от последните беше недискусионен, меко казано?

Но има и друго. Бостанджиев да не би да сега да разбира, че има такава финансова тежест към акционерното дружество, което той придобива и което всъщност ще е собственост на фондове уж под негов контрол?

Интересни са ракурсите. Не би трябвало да има изненадани и никой не трябва да се прави на ощипан. Изненада е, че някои от гореизброените страни се държат наивно в този политически и корпоративен свят, в който честната дума не е хвълрен камък.

Твърде вероянно е пред нас да се разиграва някаква сценка, вярно че не от типа селска вечеринка, но е ясно, че тук отново става въпрос за един вид политическа зависимост. И като стана въпрос за „Куче в чекмедже“, много хора знаят къде е заровено кучето не само за парите на Васил Божков, но и всичко за предишните така наречени собственици – помолени, заставени и спуснати. А един от списъка каза – бутаме стадиона, спокойно, пари има. И точно тези пари се прехвърлят като заеми, прехвърляне от една фирма на друга, цесии, вписване в отчетите на клуба и беше ясно като бял ден, че накрая някой ще трябва да плати и тази сметка. Защото безплатен обяд няма. Тоест, дори и когато няма кой да поеме директните разходи, обществото поема бремето.

Снимка: БГНЕС