Христо Янев не предаде шампионски манталитет на ЦСКА, смята спортният журналист Георги Атанасов. Той анализира представянето на ЦСКА от началото на сезона и причините за непостоянството в играта на отбора.

В разговор за TV1 той коментира равенството 1:1 с Локомотив Пловдив, кадровия потенциал на тима, раздялата с Христо Янев и ролята на спортно-техническото ръководство. 

„Най-елементарното обяснение е, че отборът продължава своето лъкатушене. Просто някаква хронична, епидемическа диагноза може да се постави на тази нестабилност на червения тим, който много трудно може да ни припомни два или три поредни силни мача“, заяви Атанасов и даде като такъв пример вечното дерби за Суперкупата с Левски (4:2), очевидно визирайки втората му част и последвалия успех над Арда с 4:1 под ръководството на Дани Моралес. За две силни поредни изяви в значими гостувания той посочи мачовете срещу Карабах (0:0) в Азербайджан и Макаби ТА (3:0) в Грузия.

„Това бяха двете двойки свестни мачове на ЦСКА в рамките на два месеца и нещо от началото на новия сезон. През цялото останало време, подчертавам го отново дебело, лъкатушене, колебания, непоследователност в изявите. Някакъв страшен психологически вакуум като че ли има в този тим, който преминава в спортно-технически брак“, каза Атанасов.

свързани статии

Той обърна внимание и на сериозната кадрова обезпеченост на ЦСКА, която според него поставя тима в различна позиция спрямо повечето отбори в Първа лига.

„При тази наистина сериозна кадрова обезпеченост, каквато бих казал, нито един отбор в България към настоящия момент няма – нито основните съперници Левски и Лудогорец, да не говорим за останалите. ЦСКА има по двама футболисти, някъде трима, както вече е десният бек, в защитата и централната зона на нападението. По двама, по трима футболисти с качества.

На фона на останалите отбори в Първа лига ЦСКА има огромно спортно-техническо превъзходство, поне според имената, визитките и възнагражденията на играчите. Не би трябвало съперници като Славия, Спартак Варна и Локомотив Пловдив да бъдат кой знае какво препятствие. И трите отбора, срещу които ЦСКА загуби шест безценни точки с перспектива за борбата за титлата, бяха срещнати в трудни периоди за тях.“

Атанасов коментира и промените в европейския футбол и посочи, че българските клубове вече не могат да подценяват съперници от държави, които преди години са били считани за по-слаби футболни нации.

„Не бива да имаме никакво високомерие, защото вече не ни слагат вероятно в сметките. Независимо от всички аргументи за конкуренцията, за новата география, за преразпределението на силите и така нататък. Преди 40 години червената публика се майтапеше с ОФИ Крит и аз го включих в моя патент за сините географски открития. Но тогава рибарите от Крит простираха мрежите на старото им стадионче край морето, докато сега видяхме ОФИ Крит – един отличен отбор. Не само защото спечели Купата и Суперкупата на Гърция, а и заради мястото в горната половина на класирането. Те направиха перфектен мач срещу Хофенхайм, който завърши в Топ 5 на Бундеслигата миналия сезон. Един много солиден отбор.

Видях един, още веднъж го видях в трети мач – след двата мача на червените срещу ОФИ – отличен гръцки тим. И да не говорим в този контекст за АЕК и Левски. Сините можеха да загубят и с 4:0, и с 6:0 и така нататък. Голяма разлика. Това го казвам като продължение на мисълта, че нещата са се променили в европейския футбол. Не бива да имаме никакво високомерие, защото, както ти каза, вече няма да ни слагат вероятно в сметките“, заяви Атанасов.

Атанасов продължи с анализа си за причините за лъкатушенето на червените.

„Има от всичко по нещо. Макар че като гледахме тези мачове в европейската кампания, и физически, и психологически ЦСКА изглеждаше много добре в Баку и в Батуми.

Но идва тук и се мъчи с Дунав Русе, с Ботев Пловдив. Аз си задавам този риторичен въпрос, както и цялата червена общност – на какво се дължи? Може би е трудно да се даде едно обяснение, освен може би проблеми с професионалния манталитет.

свързани статии

Но това вече много дълго време е така. Би трябвало тези играчи, които не са хванати от джунглата, а някои от тях са дошли от много престижни първенства, да не говорим. Те получават сериозни, много сериозни заплати, бих казал на равнището на сериозни клубове веднага след каймака на Европа.

Когато до тебе играят професионалисти от ранга на Сенси, Гбамен, когато има играчи с голям опит в България, като Алмейда, когато има хора от една от може би трите водещи футболни школи в света – аржентинската, като Мартино. Когато има хора, преминали през Испания, Португалия и така нататък, някак си не е нормално да няма някаква шампионска химия, да няма някакво пренастройване, презареждане професионално.

Дори ако някой си е правил илюзиите, че може да мине в България по-леко, с много пари срещу малко труд, би трябвало тези неща вече да са регулирани в отбора.

И тук безспорно стигаме до спортно-техническото ръководство. Няма как да избягаме от това. При положение, че собственикът прави чудеса за клуба – и стадиона, и базите, и финансирането и така нататък – хората под него според мен са длъжници.

Явно е, че Христо Янев, който почти година ръководеше отбора, не е успял достатъчно да настрои играчите си на своя шампионски манталитет. Когато той беше играч на ЦСКА, спечели за кратко време две титли – през 2003 и 2005 г., които сега изглеждат като утопия. Той беше основна фигура и човек, който донесе втората титла през 2005 г. Не само той, разбира се, но той изпълни шампионската дузпа срещу Левски.

Този човек безспорно като играч носи шампионски манталитет. Фактът, че спечели и две купи, и една Суперкупа като треньор на ЦСКА в рамките на десетилетие, в тежък период – първия път от група, втория път в условията на криза на играта и представянето – означава, че той носи професионалния манталитет, адекватен на традицията и клубните ценности на ЦСКА. Но не ги е предал. Този манталитет, тези достойнства очевидно не е успял да ги предаде на възпитаниците си докрай.“

Според Атанасов при Валентин Илиев, който неотдавна зае поста „спортен директор“, трябва да има твърда ръка на действие, каквато очевидно напоследък не се е усещала достатъчно.

„Качеството и професионалният смисъл на тази длъжност е да бъде една трансмисия, връзка между изпълнителното ръководство, мениджмънта, икономическия мениджмънт на клуба и отбора. Да бъде нещо като супервайзър над отбора, контролен орган, който затяга гайките, който въздейства върху целия спортно-технически процес“, заяви още Георги Атанасов.