Карлос Насар е велик, но има един голям недостатък + СНИМКИ

Галерия

1 | 10

Карлос Насар се завърна от Китай, снимки: БГНЕС

Карлос Насар отново го направи. Отиде на Световното първенство по вдигане на тежести в Китай, спечели три златни медала, подобри четири световни рекорда и се прибра като четирикратен световен шампион. Сякаш е най-обикновеното нещо на света.

Само че не е. И колкото и да свикнахме с победите му, не бива да забравяме колко трудно се постигат подобни резултати. Особено в спорт като вдигането на тежести, в който една грешка, един неуспешен опит може да провали месеци подготовка.

Според мен Карлос вече е сред най-великите спортисти, които България е имала. И не го казвам само заради титлите. Казвам го заради начина, по който ги печели, заради характера му и заради нещо, което в днешния спорт става все по-рядко срещано – отказа да замени националния флаг за много пари.

Четири световни рекорда в Китай и поредна демонстрация на класа

В Нинбо Насар беше безпощаден към конкуренцията. Шест опита, шест успеха и четири световни рекорда в категория до 95 килограма.

Първо изхвърли 185 килограма, с което подобри световния рекорд. След това изтласка 220 килограма и записа ново върхово постижение в двубоя – 405 килограма.

Но най-хубавото предстоеше. В последния си опит българинът вдигна 230 килограма в изтласкването и постави още два световни рекорда – в движението и в двубоя, който достигна 415 килограма.

Четири подобрения на световни рекорди за едно състезание! И общо 17 в кариерата му.

А Насар е само на 22 години.

Той вече има четири световни титли, спечелени в четири различни категории – до 81, 89, 94 и 95 килограма. Към тях прибавяме четири европейски титли и олимпийското злато от Париж през 2024 година.

С четвъртата си световна титла Карлос изравни Иван Иванов. Пред тях в българската ранглиста остава само легендарният Янко Русев с пет световни титли.

Няма да се изненадам, ако съвсем скоро и този рекорд падне. Защото при Насар човек остава с впечатлението, че границите съществуват само за да бъдат преминавани.

Отказа милиони долари, за да слуша българския химн

Тук обаче стигаме до нещо, което по мое мнение заслужава не по-малко уважение от всички медали.

Карлос Насар можеше отдавна да се състезава за друга държава. И то срещу пари, които повечето хора не могат да си представят.

Бахрейн, Катар, Саудитска Арабия и Кувейт са сред страните, проявявали интерес към него. Предложенията са били повече от щедри. Самият Насар разкри, че най-голямата оферта е достигала 2 милиона долара годишно.

Представете си само. Два милиона долара всяка година, за да вдигаш тежести, както го правиш и сега. Само че под друг флаг.

Насар отказа.

"Но аз съм българин. Нито за миг не бих се чувствал добре да се състезавам за друга държава", обясни той в интервю през 2025 година.

И това не са просто думи. През годините Карлос имаше достатъчно поводи да бъде разочарован от отношението към него. Проблемите във федерацията, споровете и несигурността около подготовката му неведнъж излизаха на преден план.

Въпреки всичко той остана.

Разбира се, никой не може да го упрекне, ако някой ден реши друго. Кариерата на един спортист е кратка, а подобни финансови предложения могат да осигурят бъдещето на няколко поколения.

Но Насар избра България. И продължава да печели за България.

Колко далеч може да стигне Карлос Насар?

Трудно ми е да си представя какво още може да постигне този човек. Не защото възможностите му са изчерпани, а точно обратното – защото изглеждат почти неограничени.

На 22 години той вече има олимпийско злато, четири световни и четири европейски титли. Печелил е в различни категории, подобрявал е световни рекорди и е побеждавал съперници, които също са сред най-добрите в света.

При това не изглежда човек, който смята да спира дотук.

Още една световна титла ще го изравни с Янко Русев, а следващите олимпийски игри в Лос Анджелис през 2028 година са възможност да добави второ олимпийско злато.

Не знам дали ще успее да спечели всичко, което си е поставил за цел. Никой не знае. Но ако трябва да посоча български спортист, който има всички качества да продължи да пренаписва историята, това без колебание е Карлос Насар.

Харесвам и самочувствието му. Не онова празно самочувствие, зад което няма нищо, а увереността на човек, който знае колко труд е положил и на какво е способен.

Има нещо много хубаво в това да гледаш български спортист, който излиза срещу най-добрите в света не с надеждата да вземе медал, а с намерението да победи.

Карлос Насар ни даде много такива моменти. И искрено се надявам да ни даде още десетки.

И все пак, за мен Карлос Насар има един голям недостатък – не е от Левски, защото иначе щеше да бъде напълно съвършен.

Антон Стефанов, Gol.bg