Роналдо си тръгна като легенда, за да се завърне отново?

Нова глава в съперничеството с Меси! А защо не?

Всичко вървеше към този момент. И въпреки това все още е трудно за вярване. Ами ако се върне? Ако размисли? Как изобщо може да сложи край? Та той е вечен. Сякаш винаги е бил тук.

И все пак всичко има своя край. Ето че Кристиано Роналдо обяви, че окончателно приключва с националния отбор на Португалия. На 41 години, на фона на скандал, чиито искри продължават да тлеят.

Под ръководството на Жорже Жезуш Кристиано спечели дългоочаквания си първи трофей в Саудитска Арабия. И именно при Жезуш изигра последния си мач за националния отбор. Последния, разбира се, ако не промени решението си.

Скандалът, който помрачи раздялата с Португалия

Всъщност едва ли някой би искал последният спомен за Роналдо с националната фланелка да остане разправията, разиграла се през септември и октомври по време на Лигата на нациите.

Самият Кристиано носи голяма част от отговорността за случилото се. Но кой не е допускал грешки в живота си? На всеки се случва.

Този скандал по никакъв начин не омаловажава величието на Кристиано. Нито за Португалия, нито за световния футбол като цяло.

А може би трябва да има прощален мач? На родния стадион "Жозе Алваладе". Или на родния му остров Мадейра.

Вярно е, че на Мадейра вероятно ще бъде трудно да се събере толкова многобройна публика. Затова от тази гледна точка Лисабон изглежда по-подходящото място.

Няма значение дали ще бъде двубой от Лигата на нациите, квалификация за следващото европейско първенство или просто приятелска среща.

Би било прекрасно Кристиано да излезе за последен път с фланелката с номер 7 пред собствената си публика. А ако в този мач отбележи и гол номер 1000 в кариерата си...

Роналдо никога не е можел да приеме второстепенна роля

Но дори и без магията на числата подобна раздяла би била красива. И заслужена.

Може би Роналдо просто не би могъл да напусне националния отбор без скандал. Такава е природата му.

Той не може да признае, че вече не е на предишното си ниво. Или е най-важният футболист в отбора, или изобщо не е част от него. Трети вариант няма.

Въпросът беше единствено кога ще се стигне до този сблъсък и кой треньор ще бъде изправен пред тежкото решение. В крайна сметка това се оказа Жорже Жезуш.

И все пак негативните реакции около внезапното напускане на Роналдо са незначителни на фона на всичко, което той е постигнал, и наследството, което оставя след себе си.

Именно затова човек иска Кристиано да се сбогува достойно и да получи изпращането, което заслужава.

А той безспорно го заслужава.

Ще поиска ли Кристиано Роналдо прощален мач?

Друг е въпросът дали самият Кристиано би искал подобен мач. Нуждае ли се от тържествено изпращане в пенсия?

И без това му е трудно да приеме, че времето минава. А подобно голямо събитие само би подчертало този факт.

Тържествено, изпълнено с благодарност, но и тъжно. При това за Роналдо то може да се окаже много по-тъжно, отколкото за привържениците.

Възможно е Кристиано дори да смята, че без него националният отбор ще изпадне в беда и съвсем скоро всички ще дойдат при него на колене с молба да се върне.