Левски изигра първия си мач от основната фаза на Лига Европа срещу австрийския Залцбург. „Сините“ отстъпиха с 0:1, но оставиха добри впечатления… на пръв поглед. Тимът на Веласкес излезе да се надиграва, както е правил винаги досега. До някои от изводите от тази среща обаче може да се стигне дни след нея, след като вече емоциите са стихнали.

Да, Левски игра като равен с равен с огромния проект от Залцбург и това бе мнението както на футболистите, така и на голяма част от феновете. Но след този наглед равностоен сблъсък, изникват доста червени лампи.

свързани статии

Ако погледнем статистиката, то тя изглежда равностойна – притежание 50:50, удари 14:12 в полза на Левски, корнери 5-4, отново с предимство за „сините“. Пасовете –  464:471. И ето къде статистиката лъже. Да, имаше моменти, в които „сините“ практикуваха своя стил, но в Европа това не е достатъчно – трябва да се прави с повече скорост.

В първите 3 срещи в квалификациите на Шампионската лига Левски бе проактивният отбор и държеше на стила си, но сега, когато излиза срещу по-силни съперници, отборът става реактивен или пасивен. В какво се изразява това обаче? На моменти, докато бяха свежи, „сините“ играха добре и дисциплинирано в защита. Те успяваха да насочат атаките там, където искат, но въпреки това проблемите в дефанзивните действия са очевидни.

Левски трудно се защитава, а това е породено от мачовете в Първа лига. В 90% от срещите Левски диктува темпото, той е водещият тим и рядко се случва да бъде притиснат и да попада в ситуации, каквито следват една след друга в Европа. Срещу по-добри отбори Левски отново практикува стила си, но начинът на защитата променя коренния облик на тима.

Залцбург изнасяше топката с огромна лекота, тъй като „сините“ се защитават човек за човек. Бари и Мазурек не срещнаха никакви затруднения с преодоляването на първата вълна на пресата на „сините“. И така цялата структура се разрушаваше и шампионите трябваше да разместват позициите си, за да могат да се справят. И Левски ставаше реактивен.

Играчите трябваше да излизат от позиция и не седяха достатъчно компактни. Пример за това е Алекс Сентейес, който на няколко пъти изпусна Верашниг зад гърба си с цел да го срещне с топка. Ясно е, че испанецът няма нужната скорост да настигне Верашниг, след като го е изпуснал, но той няма бързината и за ниво Първа лига, което обаче е напълно друга тема. Структурата на Левски във фаза защита има нужда от много корекции и най-вече много знания, защото трудно успява да се адаптира спрямо промените, които противникът предлага.

Антонио Захариев/ „Мач Телеграф“