Левски? Ами ЦСКА и Лудогорец?

Спестеният червен картон на капитана на Левски Кристиан Димитров срещу Дунав Русе се превърна в една от най-обсъжданите теми в българския футбол.

Ситуацията предизвика бурни реакции, а критиките към "сините" не закъсняха. Но възниква един съвсем логичен въпрос: защо подобни съдийски решения в полза на други отбори не предизвикват същото възмущение?

Както и след първия мач между двата отбора на "Герена", новакът в Първа лига отново излезе с декларация. Любопитното е, че го направи единствено след двубоите с шампионите.

От Лудогорец, начело с Кирил Домусчиев, също се намесиха в дискусията. И то въпреки че само часове по-рано червен картон беше спестен и на Бърнард Текпетей.

И това далеч не е първият случай, в който Текпетей се разминава с изгонване. Достатъчно е да си припомним двубоя между Левски и Лудогорец на "Герена" през миналия сезон, когато футболистът на разградчани стъпи върху Кристиан Димитров, но не получи червен картон.

Тогава съдийското решение беше защитено с обяснението, че Текпетей не е имал къде другаде да стъпи. Любопитно е защо подобен аргумент беше приемлив тогава, а сега една спорна ситуация с участието на същия Кристиан Димитров предизвиква толкова бурни реакции.

Къде бяха декларациите и възмущението в онзи момент? Или критериите за съдийските решения се променят според това кой отбор е облагодетелстван?

Прави впечатление и подкрепата на Лудогорец за ЦСКА. Доскорошните големи съперници за титлата очевидно намират общ език, когато става въпрос за Левски. Така се оформя своеобразно обединение срещу шампиона, което само засилва усещането за двоен стандарт.

А къде са реакциите за ЦСКА и Лудогорец?

Защо обаче почти никой не говори за Анжело Мартино от ЦСКА, който срещу Славия също можеше да бъде изгонен? Или най-малкото да получи жълт картон?

Защо не се коментира спестеният втори жълт картон на Димитър Велковски от Арда Кърджали при равенството 1:1 с Левски?

А недадената дузпа за шампионите във Варна? А мачът на "Колежа"? В тези две срещи Левски поне стигна до победата. Но какво да кажем за двубоя за Суперкупата?

Примерите не свършват дотук.

Идан Нахмияс от Лудогорец и Мохамед Брахими от ЦСКА също избегнаха червени картони при далеч по-груби нарушения с бутоните. Достатъчно е да си припомним ситуациите, показани на снимките.

Но тогава нямаше подобна буря. Нямаше декларации, нямаше всеобщо възмущение. Всичко сякаш мина и замина. Тихомълком.

Когато обаче става въпрос за Левски, реакциите са съвсем различни. Изведнъж всички стават особено чувствителни към съдийските решения. Всички имат позиция. Всички настояват за справедливост.

Двойният стандарт във футбола

А помните ли с колко резерви и юноши Ботев Враца гостува на ЦСКА? И как след това игра срещу Левски?

Разбира се, всеки клуб сам определя състава и подхода си към отделните двубои. И за да бъдем обективни, припомняме - Ботев беше пристиснат и от правилата. Но подобни разлики също пораждат въпроси, които рядко получават толкова голямо внимание.

И това далеч не са единствените примери.

Умишлени или не, съдийските грешки са част от футбола. Дори с навлизането на ВАР, технологията за засада и т.н., човешкият фактор продължава да има решаващо значение. Остават ситуациите, които подлежат на тълкуване, различните критерии и решенията, които неизбежно предизвикват спорове.

Проблемът обаче не е само в грешките. Проблемът е в начина, по който се реагира на тях.

Когато дадено решение е в полза на един отбор, то често се приема за обикновена съдийска грешка. Когато е в полза на друг, изведнъж се превръща в доказателство за тенденция.

Точно този двоен стандарт е най-притеснителен.

Съдийските грешки не решават кой заслужава титлата

Истината е, че потърпевши от съдийски решения има навсякъде. И Левски, и ЦСКА, и Лудогорец могат да посочат ситуации, в които са били ощетени. Също както могат да бъдат намерени примери, в които решенията са били в тяхна полза.

Неслучайно всички се оплакват.

Затова не е редно всяка спорна ситуация да се използва като повод за обвинения срещу определен клуб. Още по-малко като аргумент, че успехите му са постигнати благодарение на съдийска подкрепа.

Ясно е, че шампионът винаги ще бъде под прицел. Особено когато конкурентите му търсят обяснение за собственото си изоставане.

Но има една съществена разлика между това да критикуваш конкретно съдийско решение и да поставяш под съмнение цял един шампионски сезон.

Левски спечели титлата с класа, постоянство и убедителна преднина. Беше най-добрият отбор и заслужено взе златните медали. Една спорна ситуация не може да заличи това, което "сините" постигнаха на терена. Или това, което правят в момента. Личи си и от представянето в Европа.

Ако ще говорим за съдийски грешки, нека говорим за всички. Ако ще настояваме за справедливост, нека я изискваме с еднакъв аршин за Левски, ЦСКА и Лудогорец. Защото избирателното възмущение не е борба за честен футбол, а двоен стандарт. И няма как да бъде представяно за нещо друго.

Веселин Коларов, Gol.bg