Решението на Браим Диас да носи екипа на Мароко предизвика земетресение в Кралската испанска федерация (RFEF). Случаят с офанзивния халф на Реал Мадред е последният, но не и единственият в сложния свят на футбола и мултинационалността.

Играчи, родени в Испания, но които са видели как тяхната култура или корени оказват по-голямо влияние върху тях, отколкото личната им карта. Ла Роха можеше да има луксозни подкрепления, но поради редица причини те решиха да поемат по друг път.

Алехандро Гарначо

Роденият в Мадрид възпитаник на Атлетико реши да защитава цветовете на настоящия световен шампион, въпреки че беше редовен играч при юношите на Испания. Когато настъпи моментът, настоящият нападател на Ман Юнайтед нямаше никакви съмнения: „Майка ми е аржентинка и ще бъде чест да представлявам страната, както беше навремето да представлявам Испания“.

Нико Пас

Нико е роден в Тенерифе преди 19 години. Син на бившия централен защитник Пабло Пас, той е една от перлите на младежкия отбор на Реал и въпреки че може да играе за Испания, вече е избрал бъдещето си. „В действителност Нико не е трябвало да решава, защото никога не е бил викан от Испания. Възможността се появи от Аржентина и Нико много я хареса, така че той се възползва от нея“, каза баща му пред радио „Марка“.

Лука Ромеро

Настоящият нападател на Алмерия под наем от Милан е роден в Мексико, но се премества в Испания, когато е само на три. С родители аржентинци, той има мексиканско, аржентинско и испанско гражданство. И въпреки опита на RFEF по онова време да го „привлече“, 19-годишният Ромеро се закълна във вечна любов към южноамериканската страна.

Ашраф Хакими

Десният бек на ПСЖ и бивш юноша на Реал е роден в испанската столица, но скоро открива, че бъдещето му е в отбора на Мароко. „Имаше контакти, отидох и в испанския отбор, за да се пробвам с Де ла Фуенте (б.р. – настоящият селекционер тогава е начело на юношите). Бях в Лас Росас за няколко дни и видях, че това не е правилното място за мен, не се чувствах удобно. Не беше нещо конкретно, а заради усещането, че не беше това, което бях научил и преживял у дома, а именно арабската култура, да си мароканец“, сподели Хакими.

Ез Абде

22-годишният Абде е роден в Мароко, но на ранна възраст се премества в Испания с останалата част от семейството си. Настоящият нападател на Бетис беше един от онези, които съжаляваха за първоначалния си избор да играе за Испания, за да се окаже после част от тима на Мароко. Самият Луис Енрике дори похвали решението му. „Той избра да играе за Испания и това е добра новина“, каза тогавашният селекционер. Два месеца по-късно Абде се присъедини към Мароко.

Илиас Ахомаш

Настоящият играч на Виляреал е роден в Каталуня и е бил част от Ла Масия. Играл е за испанските селекции U16, U18, U19 и U21. Въпреки това 19-годишното дясно крило взе решение да облече екипа на Мароко. „Той ни изпрати писмо и ние го приехме“, каза селекционерът на червените фурии до 21 г. Санти Дения.

Люка и Тео Ернандес

Братята са родени в Марсилия, но израснали в Мадрид. Люка премина от силното: „Чувствам се испанец, страната ми даде всичко и ако ме повикат в националния отбор, ще се отзова“ до защита на цветовете на Франция няколко месеца по-късно. Брат му Тео също премина през същия испано-френски преход. В момента те са титуляри както в националния отбор, така съответно в ПСЖ и Милан.

Салим ел Жебари

Роденият в Мадрид възпитаник на Атлетико игра за юношите на Испания, докато не отхвърли поканата на селекцията до 19 г., за да облече екипа на Мароко. „Моята причина е проста. В крайна сметка ще играя за Мароко заради чувството, което изпитвам и защото това е една от мечтите на родителите ми“, каза 20-годишният Салим.

Иняки Уилямс

Настоящата звезда на Атлетик изигра само един мач за Испания през 2016 г. срещу Босна. Селекционерите го забравиха и в крайна сметка баскът щеше да избере страната на родителите си Гана. Следващата цел на африканския отбор беше брат му Нико, но Испания този път успя да уреди по-малкия Уилямс.

Алваро Родригес

Роденият в Паламос 19-годишен нападател на Кастия никога не е имал идея да играе за Ла Роха. Баща му ясно даде да се разбере, че единственият вариант е Уругвай. „Той знае за цялото ми минало в националния отбор и ми сподели, че иска да играе за селесте. Каза ми: „Искам да бъда уругваец“, каза Кокито.

Матео Джоузеф

20-годишният кантабриец с баща англичанин и майка испанка вече беше повикан от U20 на Англия, след като играе в Лийдс. Нападателят все още не е направил своя окончателен избор и Испания все още има възможността да вземе едно от големите бижута на Висшата лига.

Пабло Мафео

Каталунският десен бек на Майорка бе предпоследният, който смени екипа си. Още един испански младежки национал, който се умори да чака обаждане от мъжете и в крайна сметка каза „да“ на страната на майка си. „Скалони го попита дали би искал да представлява Аржентина и Пабло му каза, че ще отиде с лодка или с плуване, ако е необходимо“, каза агентът му Жорди Капия.

Хуниор Фирпо

Бившият играч на Бетис и Барса и настоящ десен бек на Лийдс разкри, че „подписва“ с отбора на Доминиканската република. Той направи своя дебют в испанските младежи до 21 г. при Луис де ла Фуенте, но скокът до мъжете така и не дойде. Сега защитава екипа но островната държава.

Лео Меси

По онова време възможността Меси да бъде привлечен в Ла Роха беше далечна, но съществуваше. Самият Висенте дел Боске разкри за опитите, които са били направени, когато Лео започна да се откроява с Барселона: „Федерацията положи всички усилия да накара Меси да играе за Испания, но Лионел отказа и не искаше, защото обичаше страната си“.

Алваро РОКА, „Марка", превод "Тема Спорт"