Заслугите на Арсен Венгер пред Арсенал са огромни. Французинът е направил невероятно много за клуба. Той преобрази академията и мрежата на съгледвачите, година след година съхраняваше положителен трансферен баланс, бе в основата на решението за построяването на стадион "Емиратс", проектира клубната база според принципите на фъншуй, като изпипа нещата чак дотам, че играчите се оглеждат в изкуствен водопад, докато помпат мускули във фитнес залата (разбира се, би било далеч по-добре да поглеждат класирането).

Онези, които се съмняват, че понастоящем Арсенал на практика е пропит от идеите и името на Венгер, могат спокойно да прочетат "Футболна треска" на Ник Хорнби, за да преброят колко често авторът употребява думата "boring" и да намерят поне една предпоставка за това, че в историята на Артилеристите ще го има незабравимия сезон 2003/04.

Талантът и майсторството на Венгер бяха достатъчни, за да наложи французинът контрол върху почти всички сфери на дейност в клуба. Той взимаше успешни ключови решения по отношение на селекцията, финансовото планиране и дори на цвета на екипите за гостуване. Под негово ръководство Арсенал изпъкваше ярко на фона на "съседите си" в английския елит. И не само защото в състава му често нямаше нито един англичанин.

Мнозина сравняваха отбора на Венгер с Барселона не само заради зрелищния, комбинативен стил на игра, но и заради опитите на мениджъра да създаде клубна философия и да се превърне в неин гарант (в Барса тази роля навремето успешно изпълни Йохан Кройф). Венгер успя да накара Арсенал да живее по правилата и понятията на един-единствен човек, но в някакъв момент въпросният човек започна да се смята за нещо по-голямо от клуба.

Не е ясно кога точна се случи това (може би след загубата на финала в ШЛ през 2006), но в последните години Арсен Венгер неизменно остава недоволен от всички и всичко, с изключение на самия себе си. Единственото, в което французинът не се съмнява, е собствената му работа в Арсенал.

Венгер сякаш чака кога светът ще признае забележителните му заслужи и страшно се обижда, когато това не става. Той се оплаква, хленчи, недоволства. Французинът все повече започва да прилича на отличник, който си е написал домашното, назубрил си е урока и е отговорил на всички въпроси, целящи да затвърдят новите знания, но на контролното е получил по-слаба оценка от някой нахакан съученик, погледнал навреме пищовите си.

Разбира се, представянето на Арсенал частично оправдава ината на Венгер, но именно този инат се превръща в основно препятствие за подобряването на същото това представяне. Проблемът на Венгер не е само в това, че той се смята за безукорен мениджър, а това, че клубът не е печелил трофей от 2005 г., за някакво досадно недоразумение. Най-лошото е, че е абсолютно невъзможно французинът да бъде разубеден в собствената си правота.

Венгер проведе успешна широкомащабна революция в Арсенал, но си остана завършен реакционер. Той ненавижда мачовете на националните отбори, продължава да гласува доверие на медицинския екип на Арсенал и отказва да нарушава английската традиция да общува с колегите си след мачовете.

Венгер продължава да държи на фъншуй повече, отколкото на класирането, да избира философските си концепции пред печеленето на трофеи. Но когато един "претендент" за титлата губи гостуванията си срещу останалите челници в първенството с общ резултат 4:20, моментът, в който французинът ще бъде принуден от други хора да осъзнае кое в действителност е по-важното понятие в двойката "мениджър - клуб", все повече наближава.

 

 Иван Калашников, "Спорт сегодня"