Още по темата

 

Мирела Демирева регистрира огромен прогрес, откакто се присъедини към групата на треньора Маринус Маркус Якобус ван Лювен. Ето как холандският специалист обясни в Рио положителната промяна у българската лекоатлетка, която този сезон спечели два сребърни медала в скока на височина – на олимпийските игри и на европейското първенство в Амстердам - в интервю за вестник "Труд":
 
– Маринус, как стана така, че заработихте в екип с Мирела Демирева?
 – Тя ме помоли. Аз я видях на състезания в моя роден град, който е малко селище недалеч от Ротердам. Тя дойде на състезание в този град и ми допадна като фигура, като потенциал за развитие. Тогава разговаряхме и си казахме: „Нека пробваме!“ И така до днес.
 
– Кога се случи това?
 – Преди около 3-4 години.
 
– Откога работите като треньор и само в скока на височина ли сте специалист?
 – Работя като треньор от 80-те години на миналия век. Много отдавна. Да, в момента съм се насочил само в скока на височина. Имам група от 30 състезатели. Повечето от тях са от Холандия, но имам и от Белгия.
 
– Вие самият били ли сте състезател?
 – Да, но на 400 м.
 
– Какво видяхте у Мирела, за да се решите на съвместна работа?
 – Това беше нещо ново и аз си казах: „Защо не?“ Видях много голям потенциал у Мирела и ми се щеше да пробваме да го разкрием…
 
– Демирева прави огромен прогрес в последните една-две години, как си го обяснявате?
 – Сменихме тренировките, сменихме начина на скоковете, промяната бе тотална и не бе никак лесна.
 
– Какво точно променихте?
 – Най-вече две неща – увеличихме скоростта и намалихме времето за докосване на стъпалото до пистата преди отскока. Преди това тя правеше много продължителен контакт на краката с пистата. Изобщо променихме цялостно начина на засилване. Сега не отдаваме толкова голямо значение на силата, а на стила на бягане. Това е нещо много важно и с промяната му нещата взеха да се получават. Има съществена промяна в техниката, която сега изцяло е съобразена с нейната физика.
 
 – А в самия скок какво точно променихте?
 – Вижте, скокът е последствие на бягането, на засилката. Ако засилването е окей, нещата и над летвата стават. Точно на това наблегнахме с Мирела и ето че започна да се получава. Мога да опиша резултата от работата ни в последно време така – промяната в Мирела е, че тя се трансформира от „силов скачач“ в „скоростен скачач“. Образно казано, направихме така, че нейната засилка да прилича като стил на тази в скока на дължина…
 
– Лесно ли е да се работи с Мирела?
 – Да. Много е лесно е да работиш със състезателка като нея. Има отлични физически данни. Тялото й просто е изваяно за скок на височина.
 
– А като характер, като нрав?
 – Тя е много умна и попива всичко, което й казвам. Много приятно е да се работи с нея, защото тя бързо схваща и това ме улеснява. Ние сме екип и виждам че тази нейна дисциплинираност и устременост дават резултат.
 
– Вие настоявахте тя да пристигне в Холандия и да се подготвя там при вас. Защо?
 – Аз тренирам голяма атлетическа група в Холандия. Важно бе тя да бъде всеки ден под мое наблюдение, за да можем да променим по-бързо нещата. И за това решихме тя да се подготвя с моята група в Холандия. Дори и като атмосфера за нея е добре да бъде сред хората от нейната дисциплина.
 
– Тя как се вписа във вашата група?
 – Отлично. При мен групата е от 30 атлети. Само състезатели на скок на височина. На практика това е националният отбор на Холандия. Имам и асистенти, някои състезатели не стоят непрекъснато при мен, идват през седмица или две. Тъй че за Мирела тази обстановка се оказа много полезна. А за мен бе много важно да следя ежедневно нейната подготовка. Това няма как да се случи, ако тя беше в България.
 
– Имате ли добри холандки състезателки на скок височина при вас?
 – Имам една състезателка, която се отличава от останалите, надявам се скоро да подобри националния рекорд на Холандия, при мен тренират и много мъже.
 
– Какъв е потенциалът на Мирела, докъде може да стигне?
 – Тя сега само започва. Разбира, че има много какво да подобри, но се иска и време, не може всичко да стане бързо и изведнъж…
 
– Правите ли скокове над 2 метра в тренировки?
 – Не, в тренировки сме на кота около 1,90 м.
 
– Как си обяснявате не така добрите резултати като в миналото в момента в скока на височина? В Рио шампионката взе злато с 1,97 м, а Стефка Костадинова например преди 20 години в Атланта трябваше да подобри олимпийския рекорд с 2,05 м за титлата…
 – Нямам обяснение. Може би това, че се сменят поколенията. Идва нова генерация и може би те тепърва ще се развиват. Моето мнение, че начинът на тренировки при жените също ще претърпи промяна, ще стане по-близък до мъжкия стил.
 
– Как оценявате състезанието на скок височина на олимпиадата в Рио?
 – Много трудно беше. Много участници, а нямахме точна информация кой какво може. Бяхме готови да опитаме и над 2 м, тъй като имаше две състезателки със скокове над тази височина през сезона. Но искам да ви кажа, че и Мирела има един опит над 2 м и тя почти успя – просто премина над летвата, но закъсня с прибирането на краката.
 
– Очаквахте ли подобни резултати в Рио?
 – Това е висок скок и не съм изненадан, всичко може да се очаква. Ясно е че прогнозирах добро състезание от Мирела и съм щастлив, че това се случи. Дори очаквах 2 метра, знаех, че тя може още и още.
 
– Какво са резервите на Мирела, какво още може да промени?
 – Въпросът е просто да продължава да така. По същия начин да работи и промените ще вървят в позитивна посока.
 
– Какво ви предстои до края на сезона?
 – Предстои ни участие в два турнира – в Париж и в Цюрих. И двата са от Диамантената лига. Париж е още следващата седмица. След това – ваканция. И после начало на следващия сезон – да се надяваме, още по-добър от този.