На световното първенство през 1982 г. Бразилия показва вълшебен футбол. За онзи отбор разказват, че се отнася към топката като към живо същество. Че когато играе, времето сякаш забавя своя ход. Че съперникът търси топката, но не го намира, сякаш изобщо го няма на терена (бел. прев. – как да не се сети човек за онзи анекдот, според който преди един от мачовете на световното през 1958 г. Диди взел топката и отишъл при противниковия капитан. "С тази топка ще играем ние. Носите ли си една и за вас?", подхвърлил той).

Бразилия 1982 опровергава кухото клише, че във футбола и в живота се помнят само победителите. Бразилия на Сократес, Зико и Фалкао остава в пантеона на най-великите, където са също Холандия на Кройф, златният унгарски тим на Пушкаш, Франция на Платини. Никой от тези отбори не е спечелил световната титла, но това не им пречи да бъдат сред най-великите в историята.

А иначе през 1982 г. Сократес и компания губят решаващия мач от Италия и не успяват да преодолеят втората групова фаза.

***

В Бразилия започват да подозират, че футболът им е изостанал в сравнение със световните тенденции още след загубата от "тоталната" Холандия на Кройф и Михелс през 1974 г. Тогава водещите бразилски треньори решават, че са подценявали неоправдано значението на физическата подготовка. Тъй като с техниката играчите в страната нямат никакви проблеми, ако добавят към нея сила и ръст, ще станат непобедими.

Само че постепенно се променила представата и за това как трябва да се играе. През 1982 г. в центъра на терена Бразилия разполага с Фалкао и Серезо – двама фини "режисьори", които се стараят да не пълнят главите си с вулгарни неща като отнемане на топката от съперника. След поражението на световното в страната решили, че Селесао предоставя твърде много свобода на противника. Оттогава основна задача на халфовата линия станало не изграждането на собствените атаки, а създаването на отбранителни построения в центъра на терена.

По онова време бразилските треньори уповавали на статистиката, според която, ако една комбинация се състои от повече от 8 подавания, шансовете за успешен завършващ удар намаляват значително. За да се компенсират новите функции на централните полузащитници и да се ускори играта, крайните защитници получили огромна свобода в атака. Бразилските отбори започнали да отработват до съвършенство статичните положения и да залагат на контраатаки.

Бразилската реформа се оказа успешна. През 1994 и през 2002 г. Селесао спечели световната титла. В САЩ централни полузащитници бяха Дунга и Мауро Силва, а в Азия – Жилберто Силва и Клеберсон. Тези успехи окончателно убедиха бразилците, че времето на крехките плеймейкъри в средата на терена е безвъзвратно отминало и че колкото повече се увличаш в продължителни комбинации, толкова по-лесно е да те хванат на контра.

"По-рано Бразилия побеждаваше, контролирайки играта. Сега се стреми да побеждава, като реализира отделни моменти". Така описва еволюцията на стила на Селесао журналистът от Би Би Си Тим Викъри, може би най-авторитетният англоезичен експерт по южноамериканския футбол.

Бразилският антрополог Роберто ди Мата пък веднъж провел изследване, целящо да установи кое е по-важно за сънародниците му – крайният успех или красивата игра.

"Населението на Бразилия се състои основно от бедняци и неудачници. Логично е в такова общество да се идеализира победата", гласяло заключението му.

***

На домакинското световно първенство Бразилия на Сколари нито за миг не ни позволи да забравим, че целта ѝ е победа на всяка цена. Ако се абстрахираме от мача с най-слабия отбор на турнира, Селесао не впечатли нито веднъж.

Това е нормално. Бразилия побеждава не с игра, а с извличане на максимума от отделните епизоди. В най-трудните двубои Селесао намираше все нови  и нови начини да печели. Корнери, фаулове, дузпи, помощ от съдиите, 31 извършени нарушения – целта оправдава средствата.

Бразилия бе съгласна да стигне до финала куца, окървавена и мразена от целия свят, но се оказа, че без Тиаго Силва и Неймар този тим няма какво да противопостави на Германия.

От вторник насам Бразилия лее горчиви сълзи и ще продължи да го прави още известно време. Но рано или късно емоциите ще минат на втори план и бразилският футбол ще трябва да реши как да живее отсега нататък.

Прагматичният футбол и простите сметки не носят успех вече 12 години. Все повече бразилци изпитват носталгия по времето, когато тяхната селекция играеше най-красиво в света. Все повече хора са притеснени от липсата на плеймейкъри, от акцента върху контраатаките и от огромното количество фаулове.

"В тази страна централните полузащитници вече не умеят да подават", оплаква се Доривал Жуниор – треньорът на Неймар в Сантос.

Когато през 2011 г. Барселона разгроми Сантос с 4:0 и спечели световната клубна титла, Хосеп Гуардиола каза нещо, което жегна всички хора, имащи отношение към бразилския футбол. Той заяви, че неговият тим се отнася към топката така, както са го правили великите бразилски отбори от миналото.

Не, във футбола далеч не се помнят само резултатите. Днес бразилците би трябвало да го знаят най-добре. През 1982 г. те отпаднаха във втората групова фаза, но днес онзи тим е сред най-обичаните в историята. Но едва ли след 10 години някой ще си спомни с умиление за бандата на Сколари, която бе на крачка от финала. Всички ще помнят само грубостта и цинизма. Както и това как Жулио Сезар извади топката от вратата си седем пъти.

След най-гръмкия провал в историята на бразилския футбол промените в националния отбор изглеждат неизбежни. Да се надяваме, че когато Селесао започне да се готви към световното през 2018, бразилците най-напред ще се замислят не за това какво трябва да сторят, за да станат световни шампиони, а за това какво не може да си позволяваш, дори много да искаш да спечелиш.

Роман Мун, "Спорт сегодня"