Бяха години, в които русата му коса всяваше страх в бранителите на съперниците, а привържениците на Челси го идолизираха. Тогава смелостта му не подлежеше на съмнение. Смелите му залози обаче преобърнаха живота му, докараха го до фалит, отнеха му три къщи, разбиха семейството и много от това, което изгради като футболист.

През 80-те и 90-те деветката Кери Диксън бе идол на всеки, който в събота следобед избираше да прекара времето си сред хиляди ревящи гърла на "Стамфорд Бридж". Голмайсторът талисман на Челси обаче излезе от релсите на звезда и днес гледа назад към живот, който спокойно може да бъде описан като "две коренно различни полувремена". Кери Диксън е символ на Челси от времената, когато клубът не бе в играта за титлата всеки сезон, парите на Абрамович не бяха довели световни звезди в Западен Лондон, а Реал Мадрид и Барселона нехаеха за съществуването на сините.

Той наниза 193 гола за Челси в 9 сезона с тима, като е трети във вечната ранглиста по попадения. Нямаше съперник, когото да не накаже, и то в сезони, в които отборът определено имаше проблеми. „Залагането е в кръвта ми - признава днес 55-годишният бивш футболист. - Това е постоянният адреналин, желанието да печелиш - не пари, а да побеждаваш. Имах го и на терена, имам го и в залозите. Отивам да заложа, за да усетя адреналина от това да печеля."

В момента, както сам признава пред Би Би Си, все още е на дъното. На самото дъно: "Да, може да се каже, че единственият път за мен е нагоре. По-надолу не мога да ида. Печеля достатъчно, за да си плащам сметките. Работя като помощник във фирма за отопление, поправям тръби и бойлери, както и още някои дреболии". Кери е почти готов с автобиографията си, от която се надява да тръгне процесът на възстановяване, най-вече психическо. Подкрепа не му липсва.

Феновете на Челси му помагат по всякакви начини, а и клубът му предложи да работи на стадиона в дни на мачове като едно от лицата на Челси пред ВИП гостите. "Кери е нагледен пример за това как един играч със звезден статут може да загуби пътя тотално - казва Боби Барнс, който е заместник-директор на асоциацията на професионалните футболисти. - Но той има и невероятен характер. Понякога най-трудното нещо е да осъзнаеш състоянието си и да предприемеш нещо, да поискаш помощ. Да приемеш, че имаш проблем".

А бяха други времена. Кери Диксън бе Бог на Челси, след като пътят му тръгна от отказ на Тотнъм да го вземе в академията си. Мина през Рединг, за да се озове на "Стамфорд Бридж" през 1983-а и да започне една ера, която никога няма да бъде забравена от феновете на тима. Вкара два пъти в дебюта си и наниза 70 гола в 101 мача в първите си два сезона за Челси. Върна тима в елита, след като той бе във втора дивизия, когато привлече нападателя. Година по-късно раздели "Златната обувка" с Гари Линекер и заби два гола във вратата на Германия на мач преди Мондиал 1986 за победата с 3:0. Това бе дебютният му мач за националите и отзивите на Острова са гръмовни.

Но мястото в стартовия състав е трудна задача в онези години. Боби Робсън може да избира между много добри централни нападатели. "Пол Маринър, Тони Уудкок, Гари Бъртълс, Йън Рат, Мик Харфорд, Пол Уолш, Клайв Алън, Тони Коти, Линекер, Питър Биърдсли, Марк Хейтли, Стив Бул, Джон Фашаню и Тревър Френсис - изброява Кери с усмивка. Всички те записваха мачове за Англия в различен период през онези години, а и всички играеха на моята позиция. Но вкарвах толкова много, че сър Боби не можеше да ме пренебрегва".

И не го прави - взе го на световното първенство в Мексико през 1986-а, когато бе резерва на Линекер. Записа четири минути като резерва в групата срещу Полша (3:0 с хеттрик на конкурента му Гари). Най-високият момент от една кариера, изтъкана от голове, макар и без блясъка на трофеи.

Днес Диксън вече е преминал момента, в който има задръжки да говори за проблема си. Най-големият проблем, тъй като той съвсем не е единствен. "В онези години всеки играч си имаше своя начин да разтовари напрежението след тренировка или мач - разказва русокосият любимец на Западен Лондон. - Един отиваше да пие бира в пъба, друг - на игрището за голф. Трети се отдаваше на дълги часове снукър. Аз отивах в пункта за залагания. Това беше моето нещо. Бях извън контрол, тотално. Беше лудост, залагах по телефона, в офисите на компаниите, навсякъде. Другите играеха снукър за 1 паунд на час, докато аз залагах по 1000 лири на кучета и коне и в един момент се запитах - какво правиш по дяволите?".

Кой е този момент ли...? "Загубих 130 000 паунда за една седмица. Това са страшно много пари и днес, какво остава за 80-те години. Спаси ме Кен Бейтс, който сключи някаква сделка с букмейкъра и ме измъкна от проблемите. Днес всичко е под контрол", клати глава някогашната голова машина. Не е точно така - просто Диксън няма възможност да залага. Няма пари. Не се знае каква ще е реакцията му, ако попадне пак в ситуация да може да си позволи да ходи при букмейкъра. "Сигурен съм, че дните ми на тежка зависимост към залозите са минало - казва Кери. - Но човек никога не знае, това е като при алкохолиците. И те казват, че са се откъснали, но... "

А, да - има проблем и с пиенето. Или поне имаше до миналото лято, когато преби човек в един пъб в Дънстабъл, близо до Лутън. Легендата на Челси лежа четири месеца в затвора, въпреки че присъдата му бе за 9 месеца. "Това бе най-ниската точка. Оттук нататък пътят е само нагоре", повтаря казано вече изречение Кери. Връща се към кариерата си и едно голямо съжаление - головият рекорд на Челси, му убягва. "Бях вкарал 193 попадения вече, но през 1992-а се наложи да напусна клуба. Бях сигурен, че бе въпрос на няколко месеца да мина постижението на Боби Тамблинг (202 гола). Нещо повече, ако бях останал още сезон или два, щях да направя такъв рекорд, че Лампард да няма никакъв шанс!".

Днес класацията по попадения в историята на Челси изглежда така: Франк Лампард е с 211, Тамблинг с неговите 202, Кери Диксън със 193. "Но трябваше да си тръгна, защото договорът в Саутхемптън бе по-изгоден, а аз имах нужда от парите. Имах задължения заради залаганията", разкрива Диксън. И след края на любовната афера с Челси остава време за няколко славни момента във футбола. През 1994-а Кери Диксън водеше атаката на Лутън и тимът стигна полуфинал за Купата на ФА срещу Челси. Загуби с 0:2, но денят бе изключителен за русия ас. "Най-хубавият ден в живота ми - отсича Диксън. - Паднахме, но след мача целият стадион пееше името ми." Финалът на историята с футбола е някъде тук.

След това идва "второто полувреме" - хазарт до степен на лудост, алкохол, както и месеците в затвора. Другият живот, довел до развод със съпругата му, раздяла със семейството и продаване на трите му къщи в Лондон, за да се платят огромните дългове от залози. "Гледайте ме и се учете", не се притеснява да каже днес Кери Диксън. Човекът, който бе символ на сила и идолизиран от феновете на Челси на терена, днес не се страхува да говори за слабостта си.

Материал на SPORTINGLIFE.BG