Толкова много провали…

През 2006 г. Испания беше отбор с огромни проблеми, уплашен от натрупалите се през годините неуспехи, породили отчаяние и обезверяване. Но един човек успя да изтрие болезнените спомени от миналото.

Луис Арагонес разполагаше със силен отбор за световното първенство през 2006 г. Както в много предишни случаи, Ла Роха беше сред фаворитите за трофея. Но когато настъпи мигът на истината, Испания отпадна от Франция.

"Ние не умеем да се борим", заяви Раул. Той беше напълно прав. Испанските национали се оказаха неподготвени за решаващите сблъсъци.

Мнозина поискаха главата на Арагонес . "Чуйте какво ще ви кажа – беше заявил той месец преди турнира, - ще спечеля световното." Но Мъдреца от Орталеса не спря дотам – той заяви, че в противен случай ще напусне поста си.

След краха срещу Франция в Хановер, Арагонес пое вината, но отправи поглед напред, към бъдещето. "Това е провал", призна селекционерът. "Всичко друго, освен участие във финала, е провал. Няма какво да го обсъждаме. Отговорността е моя."

Запитан какво смята да прави, треньорът поиска "два-три дни" за размисъл, за да си отговори на въпросите дали е в състояние да направи Испания голям отбор и как точно да стане това.

Арагонес бе подкрепен от федерацията и остана на поста, тъй като беше убеден, че може да постигне успехи с този отбор. Но преди нещата да се оправят, те се влошиха драматично. Иберийците загубиха два от първите си три мача в квалификациите за Евро 2008 (от Северна Ирландия и Швеция) и съдбата на Луис висеше на косъм. Беше очевидно, че Арагонес трябва да промени нещо.

Отборите на Мъдреца от Орталеса бяха известни с умението си да градят убийствени контраатаки. Самият той дори си беше извоювал прякора "Кралят на контрите". Този стил обаче не подхождаше на Испания. Време беше Ла Роха да заложи на силните си страни: много пасове и владеене на топката.

"След загубата от Северна Ирландия реших да сменя посоката", призна Арагонес. Така се роди знаменития стил "тики-така". От националния отбор си тръгнаха играчи като Хуакин, Ангуло, Албелда и – най-голямата изненада – Раул.

"Смятах, че Фернандо Торес и Давид Вия са по-добри от него и му го казах. Беше му трудно да го приеме, но аз решавах тези неща", обясни Арагонес.

Година по-късно специалистът избухна срещу журналисти, които настояваха за връщането на легендата на Реал в състава. "Знаете ли на колко големи първенства е участвал Раул?", изригна Арагонес. "На пет. Колко от тях е спечелил? Нито едно. Нула. Нищо!"

Що се касае до играта на Испания, тя се промени, както и резултатите. Натурализираният бразилец Маркос Сена внесе мощ и сигурност в средата на терена. Халфът на Виляреал отлично допълваше техничарите Шави, Иниеста, Шаби Алонсо и Давид Силва, а дуетът Торес – Вия бе неудържим на еврофиналите. Асът на Валенсия се отчете с 4 гола, а стрелецът на Ливърпул заби победното попадение на финала с Германия.

През септември 2006 г. Арагонес и Испания бяха на ръба на бездната. През юли 2008 Ла Роха беше на гребена на вълната. Всички хвалеха отбора и играчите. Арагонес направи вечните неудачници европейски шампиони. Оказа се, че това е било само началото.

Федерацията искаше той да продължи да води тима, но самият треньор реши, че няма какво повече да даде на Ла Роха. Той бе сменен от Висенте дел Боске, а Испания продължи да бие наред. Отборът стана световен шампион през 2010, а две години по-късно защити европейската си корона. Но Луис сложи началото на всичко това.

"Луис беше основна фигура в испанския спорт", отбеляза Дел Боске, научил за кончината на своя предшественик. "Той проправи пътя за големите успехи." "Благодаря ти за всичко, което направи за мен", промълви Фернандо Торес, а Икер Касияс добави: "Луис Арагонес промени историята на испанския футбол."

Само седмица по-рано Касияс бе заявил, че за него европейската титла през 2008 е най-ценният трофей. "Без съмнение, това беше най-важният успех, по-важен дори от световната титла", заяви стражът на Реал. Защото именно тогава се промени историята на Ла Роха. Това се случи благодарение на Арагонес.

Бен Хейуърд, Goal.com