Валери Божинов има блясък в очите. В Парма се прероди за пореден път. Като го слушаш как говори разбираш смисъла на спорта. "Футболът е хубав, като живота. Още повече ако го вършиш с любов и страст. Ако се разбираш добре със съотборниците. Тогава отиваш на тренировка с усмивка и вдигната глава", признава нападателят. Ето какво каза българския национал в голямо интервю в "Гадзета дело спорт".

- След толкова местене, ще се установите ли в Парма?
- Клубът знае какво искам. А то е да остана. Имам още една година договор с Манчестър Сити. Там ме чакаха много време да се възстановя от контузиите. Но аз имам нужда от място, където мога да покажа това, което мога.
- Имахте огромно желание да се върнете в Италия от Висшата лига. Това звучи странно.
- Да, така е. Даже когато заминах, знаех, че искам да се върна. Италия ми е дала много. Това е моят дом. Тук учих, имам много приятели, обичам тази държава. Англия е различна. Там ми бе много трудно, заради контузиите. На практика аз бях един зрител. За две години така и не се почувствах като у дома. Исках да се върна. Затова искам да благодаря на Парма.
- След двете тежки контузии как се чувствате сега?
- Най-накрая успявам да тренирам добре. Чувствам се на място. Играх 90 минути без да получа схващания. Това е най-важното. Работя много. Имам огромно желание да играя и съм готов на всякаква саможертва.
- Играли сте при Земан, Ериксон, Прандели. Как е Гуидолин?
- Силен характер е. Обича много да работи на терена и да знае, че играчите го слушат. При него винаги трябва да се раздаваш. Той ми помага, но и ме критикува. Така мога само да се развивам. На 23 години съм и мога още много да се развивам.
- Дебютирахте в Серия А още преди да навършите 16 г. Вие сте най-младия чужденец в историята на калчото. Парма ли е идеалното място за младите?
- Днес Парма е идеален микс между опит и младост. Не ми харесва думата стари за футболисти. Предпочитам Сенатори. Тях всеки ги слуша. А младите знаят, че трябва да работят, и че не могат да изпуснат този шанс.
- Съгласен ли сте с Моуриньо, че днешните младоци не стават?
- Аз имах късмет. До мен бяха точните хора. Живея заради футбола. Не казвам, че спя с топката, но е почти така. Проблемът е в това, което имаш вътре в себе си. Трябва да имаш талант, желание. Но също така да не губиш време за глезотии, коли и подобни неща. И аз можех да се изгубя в този лабиринт. Но хората до мен не допуснаха това да се случи.
- Бяхте с Юве в Серия В. Днес бихте ли го направили?
- Щях да ида и в Серия С. Бях на 20 години и исках да се уча. Да видя как се подготвят, как се хранят, как работят големите звезди. Там бяха световните шампиони Буфон, Каморанези, Дел Пиеро. Юве е клуб, който има психика на победител. Даже и в Серия В. Цената ми бе много висока и всичко приключи. Не съжалявам за това.
- Парма започна много силно този сезон.
- Отборът ни е фантастичен. Но трябва да намерим точния баланс. Защото в Серия А не ти дават нищо даром. Трябва да останем концентрирани, единни и скромни. Парма може да стане голям отбор.
- Има ли грешка, която не искате да правите отново?
- Сбъркал съм много неща. От тези грешки съм се учил и знам да не ги повтарям. Да си футболист е трудно. Но е великолепно и съм щастлив. Забавлявам се много. Това е моята малка тайна.
Автор: Елизабета Русо, "Гадзета дело спорт"