Твърдението, че футбола е отражение на обществото е изключително вярно. Трябва само да вземем последните 2 кръга от световни квалификации, за да се убедим в това. Син на един бивш национал на Конго (по негово време Заир) класира Белгия за Мондиал 2014. Внук на турци блестя и вкара и в двата мача за Германия.

В Тирана един косовар, роден в Гниляне, с екипа на Швейцария вкара гол във вратата на един косовар от Прищина (Шакири се разписа за победата над Албания с 2:1). Син на босненец и хърватка е съвсем близо да счупи рекорда за най-много голове с екипа на Швеция (Златан Ибрахимович). След това за Швеция срещу Германия вкара и син на македонец (Алекс Качаниклич).

Голямата звезда на Австрия е наследник на нигериец и филипинка (Давид Алаба). Голмайсторът на Италия е от ганайски произход (Марио Балотели). И още, и още.

Във времена, когато имиграцията е най-горещата тема, историите на Лукаку, Йозил, Шакири, Ибрахимович, Балотели са един отличен пример. Не само защото почти всички от тях ще отидат на световното първенство (Ибра и Качаниклич, могат да го сторят чрез бараж), а защото не са единични случаи.

Повечето национални отбори в Европа вече са изпълнени с наследници на други нации. Но въпреки това са горди да играят за своя тим и да постигат успехи.

Вземете Белгия, където събирането на различни нации е нещо естествено и още от най-ранна възраст е напълно нормално да се говори поне на два езика. Когато играят червените дяволи на Марк Вилмоц, никой не си спомня кой с какви корени е.

Защото освен Лукаку има много като него. Като Компани, Бентеке, Фелайни, Вицел и още, и още. Те са деца на имиграцията и интеграцията. Там проблемите от времето на Наполеон не съществуват и за тях са чували само от книгите. Играчите прегръщат страната, в която са пораснали.

Същото важи и за Швейцария, където има играчи от кюрдски произход, италиански, африкански, но най-вече албанци от Косово. Земя, която нито ООН, нито ФИФА признава, и която разпръсва своите семена другаде.

Там е роден Шакири, който още като дете заминава със своите родители за Базел. В петък той вкара гол въпреки освиркванията, срещу отбор, който можеше да е негов, също както на Бехрами или Джака.

Шакири вкара гол на Албания и в първия мач, след който звездата на Байерн написа във Фейсбук "Наричат ме предател, но аз се чувствам албанец". Въпреки това Шакири играе за Швейцария, където е звездата на отбора, който се класира за Мондиал 2014. Много албанци се гордеят, че един от техните играе на най-високо ниво.

В Германия глобализацията идва отдавна. Още откакто след четвъртфиналите на Мондиал 98 селекционера Фогтс обяви: "Новите шампиони трябва да ги търсим сред чужденците, които са имигрирали при нас. Вижте Франция. Те спечелиха с една банда от бивши африканци".

Месец след това сред избраниците за Германия попадат хора като швейцареца Оливер Нювил, турчина Доган и бранилеца Ринк, който има прадядо от Германия.

Това е нация, която е с огромни граници, но един на всеки пет души е от чужд произход. Нормално е да има натурализация на талантите, макар интеграцията вече да дава своите плодове. Особено с турската общност. Тя е огромна и вече наброява 4 млн.

Рано или късно дори в Германия новите таланти трябва да решават. Момент, който не е никак лесен. Особено във Франция, която винаги е давана за пример в този аспект. В последно време много от имигрантите избраха знамето на произхода, а не това на Франция.

Така например сега Йозил и Гюндоган избраха Германия, докато Шахин, а преди това Алтънтоп и Бащюрк играха за Турция. Но те не са единствени. Такъв е случая с Кедира (Тунис), Клозе (Полша), братята Боатенг (Кевин-Принс е ганаец, а Джером - германец), които са били изправени пред избор.

Италия не прави изключение. В отбора на Прандели има трима родени в чужбина - Джузепе Роси, Тиаго Мота и Пабло Освадо. Марио Балотели е роден в Италия, но родителите му са ганайци. И той беше изправен пред дилема дали да избере Гана преди време.

Може би ключа към успеха е именно в избора. Едни избират да играят за по-големия отбор, други за този, в който могат по-лесно да пробият. Но дори и националните тимове понякога правят трансфери (вижте случая на Диего Коща между Бразилия и Испания).

Англия може би остана малко по-назад по отношението на използването на чуждестранни таланти. Но и там се работи в тази насока. Не случайно англичаните поискаха да вземат изгряващата звезда Аднан Янузай.

Джак Уилшър скандализира обществото в страната, като заяви, че националния тим трябва да е само за "англичани". Нещо, което не бе посрещнато добре от колегите му в останалите спортове. В младежкия тим на Англия в момента има играчи като Натаниел Чалоба, който е родом от Сиера Леоне, Уилфред Заха (Кот д'Ивоар), Саидо Берахино (Бурунди). Следващото поколение в тима на Англия със сигурност ще има интернационален привкус.

Все пак е най-важното какво ще кажеш, когато трябва да избираш. Защото това е почти като "да" на сватбата.

ПЕТЬО ПЕТЕВ