В Италия наричат това "емоцията Юве". Тя влиза дълбоко в теб, независимо дали обичаш и се възхищаваш на този отбор, или го ненавиждаш и го мразиш. Тази събота Юве излиза във финала на Шампионската лига, най-големия мач в европейския клубен футбол. За последно Ювентус спечели купата през 1996. Това беше втори трофей за Старата госпожа, а първият дойде през 1985 след трагедията на "Хейзел", когато 39 привърженици бяха убити от фенове на Ливърпул. В петък се навършиха 30 години от трагедията.

В последните години италианският футбол беше в затишие. След световната титла на Италия през 2006 и европейските триумфи на Милан и Интер през 2007 и 2010 Италия нямаше много успехи. Сега обаче Италия и Ювентус се върнаха, за да предизвикат хегемонията на Испания и Германия. Старата госпожа, както наричат Юве, е институция като никоя друга във футбола. Клубът е икона в Италия, несравнима никъде в Европа.

В Испания има голямата вражда между Реал Мадрид и Барса. Ако трябва да оприличим Ювентус с нещо от английския футбол, то този клуб е комбинация между Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Астън Вила от миналото. Въпреки че е основан през 1900 г., Байерн Мюнхен просто няма такава история, защото печели само една титла до 1969. А доминацията на Ювентус в италианския футбол е внушителна - 31 титли срещу по 18 за Милан и Интер. Тифозите на Юве настояват, че титлите са 33, като включват двете отнети след Калчополи.

Ювентус е любимият клуб на Италия и околията, а сега става все по-популярен по света. Тимът има 28 млн. регистрирани фенове в Европа (Манчестър Юнайтед има 13 млн.), като от тях 11 млн. живеят в Италия - един на всеки шестима италианци вика за Юве.

През 1991 интервюирах хлапе по улиците на Багдад, което носеше фалшива фланелка на Юве. Малкият знаеше имена на играчите от миналото, на трофеите. Като го питах какво мечтае за бъдещето на Ирак, той каза: "Мечтая да играя за Ювентус. Не знаеше даже възрастта си.

На финала с Барса на стадиона в Берлин феновете на Юве ще разпънат огромни транспаранти с две думи - "чест", "традиция". В Ювентус гледат на себе си като на пазители на италианското, квинтесенцията на страната, нещо, което едновременно е аристократично по качество и стил, но идва от хората. Бруно Гуарини, дългогодишен фен на Юве, който загуби сина си Алберто на "Хейзел", обяснява: "Да подкрепяш Ювентус в Италия е като да подкрепяш "Бийтълс" в Англия."

В книгата си "Мистерия от Торино" великият автор Алдо Кацуло говори за феномена l’Uomo Juventus - "човек на Ювентус", – с който се опитва да опише определен вид играчи и треньори, които характеризират миналото на клуба. И в това описание влизат както италианци, така и чужденци. Той изрежда хората, които влизат в тази група: Джампиеро Бониперти, Джовани Трапатони, Джон Чарлз, Роберто Бетега, Жулио Сезар, Марко Тардели, Гаетано Ширея, Мишел Платини, Паоло Роси, Дидие Дешан, Роберто Баджо, Джанлука Виали, Зинедин Зидан, Павел Недвед...

Над всички е Алесандро дел Пиеро, вечният голмайстор и играчът с най-много мачове, който игра за Юве в периода 1993-2012. Този списък е далеч по-голям. В него са и част от играчите от сегашния тим. Джиджи Буфон, който на 37 е капитан и на клуба и на страната и играе за Юве от 2001. На финала срещу Барса ще е и Андреа Пирло, който стана велик играч в Милан, но на 36 г. продължава да е един от най-добрите за Юве, след като бе изгонен от росонерите. Карлос Тевес, който бе изгонен от Манчестър Сити, играе като възкръснал Лазар в Юве.

Въпреки историята и прякора Старата госпожа името на клуба означава "младост" на латински. Ювентус е основан през 1897 от ученици в училище "Д'Адзелио". В началото клубът играе с розово и черно, преди английски фен да осигури екипи на "Нотс Каунти", откъдето идва черно-бялото райе. През 1923 Ювентус вече е част от компанията ФИАТ. Собственикът на ФИАТ Едоардо Аниели купува Юве, строи стадион и прави тима първият професионален клуб в Италия. Следват 5 поредни титли през 30-те, а от клуба идва гръбнакът на националния отбор.

Като цяло не са се променили много неща оттогава: скуадра адзура остава отбор, пълен с играчи на бианконерите. Синът на Едоардо - Джани Аниели, беше велик собственик, президент на Ювентус десетилетия наред. А сега на тази позиция е неговият племенник Андреа Аниели.

С ФИАТ зад гърба си Ювентус е символ на индустрията, на модерната обединена Италия. Срещу това римските отбори Рома и Лацио изправят древната харизма на столицата. Отборите от Милано пък са символ на финансите, които изправят срещу индустриалния си северен съсед, докато Наполи е гордостта на потиснатия Юг.

С ФИАТ обаче идва и южняшката промяна в Юве. През 40-те и 50-те десетки хиляди италианци от южната част идват в Торино, за да работят във фабриките. В бедните квартали те се вкопчват - може би иронично - в тима на шефовете в търсене на принадлежност към Севера, далеч от дома. И така въпреки че тимът играе в индустриалния регион на Италия - близо до Франция, на ръба на Алпите, Ювентус е най-подкрепеният отбор най-вече в южните райони.

Всеки човек, отишъл във фабриките, е оставил семейство в дома си и постепенно всяко градче и село в Сицилия, Калабрия и другите южни райони създава фенклуб на Юве, където хора на всяка възраст, предимно мъже, се събират да си говорят, да играят шах, да пият кафе или чаша вино през седмицата и да гледат мачове по телевизията през уикенда. Точно от тези клубове са повечето жертви на "Хейзел".

В Италия има три всекидневника, които пишат основно за футбол, а един от тях - "Тутоспорт", се интересува основно от Ювентус и не пише много за останалите.

- Броят ни космите по задниците - пошегува се бившият защитник на Юве Франческо Морини, когато го срещнах на мач на "Олд Трафорд" през 1984.

Сутринта преди финала на "Хейзел" година по-късно "Гадзета дело Спорт" излезе със заглавие "Юве, цяла Италия мечтае с теб". Това не беше вярно тогава, няма да е вярно и тази събота, когато известният розов вестник ще напише нещо подобно. Успехите на Юве карат ювентиците да обожават още повече тима си, но увеличава ненавистта на другите към тях. Специално в Торино хората, които твърдят, че са истински торинци, а не са дошли от Южна Италия, викат за другия тим Торино и имат огромна ненавист към Юве.

На другите места омразата е толкова голяма, че след трагедията на "Хейзел" по пътя към Флоренция и Рим имаше транспаранти "Благодаря, Ливърпул". Полицията в Торино пък се опита да разбере точно кои фенове на Фиорентина наскоро вдигнаха плакат, с който се радваха на смъртта на феновете в Брюксел.

Неювентинската Италия е разделена на две за финала в събота. В италиански ресторант в Лондон, бастион на неаполитанската храна, шефът Паскуале Руоко казва, че ще вика за "Барселона".

- Ювентус може да е италиански, но представя корумпираната Италия. Те не са чисти, те купуват всичко - казва той. Неговият зет Джовани обаче е на друго мнение.

- В първенството сме против тях, разбира се. Но на финал в Шампионската лига те играят за Италия.

Корупционният скандал в Серия А гръмна през 2006, точно когато Ювентус взе 29-ото си скудето. Разследването беше известно като "Чисти крака", напомнящо на операция "Чисти ръце" срещу политическата класа в Италия през 90-те. Обвинението беше, че Ювентус урежда съдии за мачовете си. "Традицията" беше предадена, "честта" стана срам. Наказанието бе пращане в Серия Б, за първи път в историята на клуба. Там Юве трябваше да се бори не с Рома, Милан и Интер, а с Кротоне, Мантова и Албинолефе.

Скандалът се вихреше в цялата страна, докато националният тим, воден от Марчело Липи, който има 5 титли с Ювентус, тренираше за световното във Флоренция. Питах Липи как ще се отрази този скандал на тима му, в който имаше няколко играчи на Юве.

- Ефектът от скандала ще направи така, че да спечелим световната титла - каза той. И Италия го направи с капитана от Ювентус Фабио Канаваро.

След това обаче имаше големи сътресения на домашната сцена, където обаче пак се видя какво значи емоцията Юве. Канаваро реши, че няма да играе в Серия Б, и замина за Реал, последван от Емерсон. Но истинските "мъже на "Ювентус" имаха други идеи. Вратарят Буфон призна, че ако Ювентус не е бил пратен в Серия Б, е можел да напусне в посока Милан. Но няма как да изостави клуба си в тежка ситуация.

- Беше инстинктивно решение да остана. Въобще не мислех. Беше момент на трудност за клуба, беше немислимо да напусна.

Подобно нещо направи и легендата Дел Пиеро. Той посвети гола си на полуфинала срещу Германия на бившия си съотборник и тогавашен вицепрезидент на Юве Джанлука Песото, който опита да се самоубие и скочи от третия етаж в разгара на скандала. Докато Песото се възстановяваше в болницата, Дел Пиеро и останалите му занесоха световната купа, а той направи знака на победата, въпреки че бе в полусъзнание. Дел Пиеро не само остана в Ювентус по пътя към изкуплението, но беше първият, който подписа нов договор през лятото на 2006.

- Алекс е нашата емблема. Той беше първият, който остана - каза тогавашният директор Алесио Секо.

Самият Дел Пиеро ми каза тогава: "Трябва да продължим да работим със скромност и саможертва" - думи, които са много важни за имиджа на Старата госпожа. Сега Ювентус се завръща на европейската сцена по-малко арогантен в сравнение с годините преди бурята.

Но Дел Пиеро каза и нещо друго, което описва цялата ситуация: "Джентълменът не изоставя стара дама."

 

Ед Вулиами, "Гардиън"

Превод на вестник "7 дни спорт"