Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме нов материал на Радул Щерев, който ни пише за Ювентус и Байерн Мюнхен, към които не изпитва големи симпатии.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.


Точно преди половин година разкрих своите мисли за самообявилите са за колоси Ювентус и Байерн Мюнхен. Два прилични клуба откъм успехи, но за съжаление с по-големи амбиции от възможностите и високомерни коментари. Оказа се, че съм прав в разсъжденията си, които се потвърдиха в миналогодишното издание на Шампионската лига.

И двата отбора бяха приземени от Реал Мадрид, който ги торпилира с ракети земя-въздух без да се напряга особено. И докато "белия балет" затвърди доминацията си в европейския футбол, в Торино и Мюнхен все още не могат да признаят факта, че видимо отстъпват на Реал. Минимум с една класа.

Нека да започнем със "старата госпожа", която на финала в Кардиф напълно оправда прякора си и беше маневрена като танк в дълбок окоп. Горивото на Юве свърши на полувремето и това, което гледахме после беше неприятна гледка с червен надпис "18+". Никога не съм харесвал този фаворизиран от съдиите на Ботуша клуб, но дори на мен ми стана жал за "бианконерите".

Не за друго, а защото изказванията на футболисти, ръководители и фенове преди финала бяха като фойерверки. Така жадуваната от този клуб купа в Шампионската лига едва ли не беше капарирана и трябваше да изминат 90 минути,за да се случи логичното. Логичното наистина се случи, но нямаше как да бъде асимилирано като такова от живеещите в паралелна реалност ювентинци. 

Това се отнася най-вече за техните фенове, които не спираха да ни занимават с "фамозните суперзвезди" Гонсало Игуаин, Пауло Дибала, Джанлуиджи Буфон и тройката им отзад. Визирам защитниците Бонучи, Бардзали и Киелини. За феновете на Юве тези тримата са "по-доброто BBC", сравнено с BBC на Реал - Бензема, Бейл и Кристиано. Да, ама не.

Защитата на Юве цъфна като майска роза, гълтайки четири гола в мача за трофея. Един от най-неравностойните в историята. Мач, след който във футбола трябва да въведат бялата кърпа като в бокса, за да не ставаме свидетели на брутализми и извращения.

"Шкембето" за 90 милиона евро в атака имаше един шут, който за капак беше блокиран, а сравняваният с Меси (?!) Дибала беше на нивото на футболист от Чемпиъншип със стомашен вирус. Само за феовете на Юве Буфон е вратар №1 в света, но Каземиро не мисли така, разстрелвайки го "от Халите". Двата гола на Кристиано Роналдо бяха приети за нещо нормално дори от обезкуражените тифози на Юве, които гледаха с празни погледи много преди края на редовното време.

След като дръпнем чертата, под нея остава клуб с две титли на Европа (колкото Нотингам Форест, Порто, Бенфика), но Юве е №1 по загубени финали за Кеш и Шампионска лига - общо цели 7. Прозвището "евроидиот" официално си има едноличен притежател.

Другият клуб със самочувствие над реалностите е Байерн Мюнхен, който съзря световна конспирация след реванша с Реал Мадрид, когато също като торинските си събратя беше респектиран с четири мадридски шамара. 

Няма как да не отбележим, че като завършени демагози баварците акцентираха само върху съдийските грешки в техен ущърб. Да, такива имаше. Виктор Касай винаги е бил слаб съдия и винаги съм се питал дали свири с връзки или заради някакъв загубен бас в шефските кресла на съдийската комисия на УЕФА. Но в двата мача между Байерн и Реал имаше цял порой от грешки в услуга на германците. За които те мълчаха като напушен двойкаджия на държавен изпит.

Разбира се, тук опираме до това дали си шампион или мрънкало. Истинският шампион стиска ръката на победителя след загуба и не се излага с коментари под влиянието на афекта. Шефове, играчи, треньори и фенове на Байерн обаче се изложиха в пакет и показаха, че са по-малки, отколкото си мислят. 

Още в първия мач Мануел Нойер спаси Байерн от пълен резил, когато отрази 6-7 чисти гола. Гледам футбол от четвърт век, но не бях виждал толкова жалък Байерн на своя стадион. Опълченци на терена, страхливи и тихи зрители на трибуните като на театър, все едно постановката беше тъжна драма с трилър елементи. По телевизора се чуваше звукът от ритането на топката. В четвъртфинален мач на Шампионската лига! Пред препълнен 70-хиляден стадион. Гранд? Да, но само в територията на Германия и в първенство с Хофе, Айтач Зюлю, Зюле, Гюле... Отборът с един нападател в целия състав.

През последните дни медиите ни занимават с трансфера на Дъглас Коста от Байерн в Ювентус. Среден като класа футболист. Вероятността да спечели Шампионската лига с торинци е също толкова нищожна, колкото с баварците. Защото в Шампионската лига пак ще участва Реал Мадрид, а като цяло всички испански клубове имат способността да приземяват отбори от периферията като Ювентус и Байерн. Последният отпада 4 поредни години от 3 различни испански клуба в ШЛ. Нещо очаквано за всички, които не пият чая си от чаша с надпис "Мia san mia".

Забележете трансферната политика на двата клуба. Най-добрият играч на Юве през пролетта Дани Алвеш буквално избяга от Торино, осъзнавайки грешката си. При това го направи след дубъл в Италия и финал в Шампионската лига. Човекът е реалист и прецени, че достигнатият мач за Ушатата е по-скоро случайност, отколкото закономерност.

В Мюнхен пък ще заменят единствения си футболист на световно ниво Филип Лам с Йошуа Кимих, който като типичен баварец се мисли за нещо повече от това, което е всъщност. Доказателство е готовността му да влезе в ръкопашен бой с видимо нестабилен в психологически план Артуро Видал. Смешно, нали? А сега се замислих дали Лам не се отказа от футбола, защото е осъзнал неспособността на Байерн да спечели ШЛ, както го стори случайно преди четири години.

Едно е сигурно - през есента отново ще видим биещи се в гърдите като горили Ювентус и Байерн, докато в джунглата не е пристигнал нейният цар. Той застава на техния път през пролетта, когато цъфтят не само цветята, но и истината. А тя е следната: успехите в периферията не кореспондират с блясъка на Ушатата, защото тя е твърде тежка за отбори, които нямат опит в нейното вдигане. 

 

Радул Щерев, специално за Gol.bg