В много страни големите футболни клубове са част от стълбовете на обществения живот. Ако не в национален, то със сигурност поне в регионален аспект. Барселона е религия в Каталуния, в Мюнхен Байерн категорично е фактор, а дори и у нас едва ли има българин, който да няма предпочитания към един измежду Левски и ЦСКА.

Какво обаче се случва, когато някой от тези стълбове рухне? Съвсем скоро ще разберем какъв ще е ефектът от изваждането на ЦСКА от А група, но връщайки се само няколко години назад и отправяйки поглед към дъждовния и мъглив Албион, можем да прогнозираме какво ни очаква.

Датата е 3 август 2011 г. Стадион „Шведбанк“, Малмьо. Глазгоу Рейнджърс води с 1:0 в 80-ата минута в реванша от третия квалификационен кръг на Шампионската лига, след като е загубил седмица по-рано с 0:1 вкъщи. Тогава роденото в Азербайджан крило Джилоан Хамад изравнява. Плюшените мечета са аут от най-силния континентален турнир. Надежда все пак има – плейофът в Лига Европа. Марибор изглежда като преодолимо препятствие.

Ала словенците нямат намерение да се предават без бой и след 1:2 и 1:1 Рейнджърс отпада и от това състезание, едва три години след като е бил на финал в него. Едва ли мнозина са очаквали, че това е началото на края за 54-кратния първенец на Шотландия. Стълбът е разклатен, а съвсем скоро ще се срине. Лошото управление и липсата на свежи приходи от УЕФА води до изпадане в администрация през февруари 2012-а, а 4 месеца по-късно и до ликвидация.

Разбира се, целият процес на главоломно и скоростно спускане надолу по пързалката започва по-рано и далеч не се ограничава само с неадекватния мениджмънт. Не е тайна, че в Шотландия църквата е една от най-уважаваните институции. Пардон, беше. Рейнджърс винаги е бил клубът на протестантите. Те първоначално преустановиха посещението на църковни мероприятия, а и все повече хора се ориентират към секуларизма. Така Рейнджърс постепенно започна да губи не само пари, но и идентичност. Британската икономика пък не бе в цветущо състояние, запалянковците се отдръпваха от стадионите.
Низ от събития доведоха до немислимото – най-успешният и най-популярен отбор на север от Англия стартира сезон 2012/13 в старата Трета дивизия, понастоящем известна като Лига 2. Ефектът бе поразителен. Не само върху самия тим, а и върху врага Селтик и върху футбола въобще.

Когато някой е на земята, имаш три варианта – да продължиш да го тъпчеш и риташ, докато не издъхне, е единият. Можеш и да го подминеш с безразличие, пък каквото сабя покаже. Или би могъл да му подадеш ръка и да му помогнеш да се изправи. Най-нормалното нещо е да избереш последната възможност, както направиха и поддръжниците на плюшените мечета. Защото когато си се отъждествявал с дадена организация или човек, към които не си бил равнодушен, няма как да ги оставиш на командно дишане.

Нали помните как точно преди да полети в бездната, публиката на Джърс се бе отдръпнала от „Айброкс“? Е, тя се завърна в Трета дивизия. Средната посещаемост на домакинствата нарасна с 2,7% в най-ниското ниво. Да, не е фрапираща разлика, но от психологическа гледна точка има огромно значение. Съвсем в реда на нещата, попадането на гранда в компанията на Ийст Стърлинг, Анан, Клайд и подобни имаше благотворно влияние и върху новите му конкуренти. Паметна ще остане една негова визита на Питърхед, когато на „Балмуур“ се изсипаха над 4500 човека. При положение, че капацитетът на съоръжението е 4855. И имайки предвид, че на мачове на синьо-белите преди ходеха по 700-800 души. Във финансов аспект растежът за по-скромните клубове бе забележителен.

От друга страна шамарът върху елита бе звучен. Да, на всички бе ясно, че Селтик ще е шампион няколко години поред, дори да излизаше във всяка среща с по 9 играчи вместо с по 11. Но тъй като в днешно време за съжаление във футбола парите са най-важни, няма как да не обърнем внимание на загубите на съставите от Премиършип. Първо, посещаемостта спадна средно с 5%. Пострада и самата ФА – притежателят на телевизионните права „Скай“ предоговори споразумението си с централата и започна да плаща много по-малко, за да излъчва сблъсъците. Цената бе понижена с 16 млн. паунда на година и вече е 15 млн, разпределени между всички професионални клубове!

Няма как да не обърнем по-сериозно внимание и на Селтик, който прибира 2,4 млн. от тези 15. Детелините сякаш се справяха отлично без Рейнджърс и през 2012/13 излязоха от групите на ШЛ, надвивайки по пътя си Барселона с 2:1 на препълнения „Селтик Парк“. Едва ли някой ще забрави кадъра на ридаещия от щастие Род Стюарт след триумфа. На 1/8-финал зелено-белите бяха спрени от Ювентус, но нямаха причина да се срамуват от представянето си. Оттогава обаче в Европа са неубедителни – през 2013/14 приключиха в ШЛ с баланс 1-0-5, биха само Аякс (2:1).

Предната кампания УЕФА им направи услуга, присъждайки им служебна победа над Легия Варшава в квалификациите, но старият познайник на Джърс – Марибор, отново се маскира като черна котка, този път за другия гранд. В настоящето хората на Рони Дейла вече елиминираха Стярнан, иде ред на мачове с Карабах. Ако пак трябва да се задоволят с Лига Европа, сътресения ще има. И това е така с оглед на факта, че липсата на сериозна съпротива на домашната сцена води до летаргично отношение и на континента. А ако иска солидни суми да влизат в касата му, Селтик трябва да дава 110% от себе си в Европа.

И така, какво е обобщението от всичко случило се в Шотландия от 2012 г. насам? В ефект или дефект се превърна изваждането на Рейнджърс от елита? Еднозначен отговор не може да бъде даден, тъй като малките спечелиха, а големите загубиха. Самите плюшени мечета продължават да не могат да се възстановят напълно и не съумяха да завоюват промоция за Висшата лига. За втори пореден сезон ще се състезават в Чемпиъншип, надявайки се изгнанието им най-сетне да приключи. Надеждите бяха за бързо възкръсване и атака на трона.

Те не се сбъднаха, но дори и тези, които мразят сините, няма как да не осъзнават, че е жизненоважно те да заиграят възможно най-скоро отново в Премиършип. Иначе европейските битки ще се водят вече не с Барса, Милан или Арсенал, а с Линкълн Ред Импс и Фола Еш. Спонсорите и рекламодателите ще стават все по-малко. Славните постижения ще се превръщат във все по-далечен спомен, а радост ще има само за привържениците на Ливингстън и Алоа. Което не е непременно лошо, но не си спомняме някой да е казал, че иска футболът в Шотландия да загуби изцяло рентабилност в близко бъдеще. А без Рейнджърс точно такава ще е съдбата му.

Материал на "Тема спорт"