Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материал на Кирил Шияков, който обръща внимание на Скуадра Адзура прди срещата бараж с Швеция за Мондиал 2018.

Цял живот следя всичко случващо се в националния отбор на Италия и цял живот съм убеден, че Италия ще е винаги на върха във футбола. Живота обаче е несправедлив и понякога личните убеждения трябва да бъдат оставени настрана и да се погледне поне малко по-реално на ситуацията...

В петък вечер Италия загуби своя първи мач от баража за класиране на Мондиал 2018 в Русия, срещу отбора на Швеция. Донякъде закономерно, донякъде липса на късмет, но има и втори мач, този път в Италия, на Сан Сиро в Милано, където цялата нация ще бъде по-обединена от всякога!

Има обаче един психологически проблем и той се нарича "Вентура", това не е култовия екшън-трилър "Ейс Вентура", изигран от не по-малко култовия с енергичните си комедийни изпълнения Джим Кери, а може би неговия двойник, но в треньорската професия - Джанпиеро Вентура. 

Джанпиеро Вентура няма ясна идея какво прави изобщо начело на националния отбор на Италия, защото още от самото му назначаване не успява да извлече най-доброто от иначе прекрасните играчи с които разполага, въпреки, че дори не се решава да повика определи играчи, които са здрави, във форма и най-вече готови на всичко за своята страна. А когато погледнем от друг ъгъл, дори и да ги е повикал, не се решава да ги използва максимално на зеления килим. Примерите са много и няма да изпадам в подробности...

Другият психологически проблем се нарича президентът на "FIGC" (Италианската футболна федерация) - Карло Тавекио, който само преди няколко месеца беше преизбран за нов 3-годишен мандат на управление на футбола в Италия. Проблемът е, че няма никаква ясна идея за развитието на футбола в страната, а летвата в държава като Италия е вдигната прекалено високо и очакванията на цялата страна са поне да са там - в Русия, на Мондиал 2018.

Третият и може би по-важен проблем е случващото се в главите на всички повикани футболисти - проблемът става ментален! Какво ще стане, ако Италия не се класира и по-точно не успее да заличи пасива от 1-0 срещу Швеция в понеделник вечер?

Грубите сметки показват, че всяка една федерация, която взима участие на Мондиал, получава по $2 млн. само за подготовка, отделно от това взима по $10 млн. за участие в групите, $12 млн. за отпадане на 1/8-финал, $18 за 1/4-финал и т.н., това са все пари, които Италия редовно получава, а сега има риск, да не бъдат усвоени, което си е направо стряскащо, защото много от футболните школи в страната съществуват именно заради тези пари и това ще се отрази на подрастващото поколение.

От друга страна, клубове от долната 10-ка на Серия А, както и множеството клубове от Серия Б, Серия Ц и т.н., разчитат на тези пари, било то малко или много, защото финансовата криза все още не е напуснала страната, а една проста сметка показва, че са много малко играчите станали национали на Италия, като са били юноши на някои от грандовете - Ювентус, Милан, Интер, Рома, Лацио. Голяма част от тях са тръгнали именно от една от множеството школи, които както споменах, съществуват именно заради парите от участие на Мондиали на Италия.

Италия е показвала много пъти, че когато е притисната до стената, нацията успява да се надигне и да се обедини, повече от всякога. Така ще бъде и в понеделник вечер, когато Сан Сиро ще бъде изпълнен до краен предел и всички заедно в един глас ще изпеят "Fratelli d'italia l'italia s'è desta..." (Братя италианци, Италия се бунтува…), а какво ще се случи, ще разберем около полунощ на 13 срещу 14 Ноември 2017 год., но едно е сигурно, ще видим тактическа дисциплина, решителност и играчи, готови да оставят сърцето си на терена в името на победата. 

Специално за Gol.bg, 
Кирил Шияков, “Juventus-BG”