Някога българският народ е бил мъдър, за да измисли поговорка като „Вместо да му изпише веждите, му извади очите“. А още по-точно в целта го е казал „Направи му мечешка услуга“. Е, такива услуги получава футболен клуб Левски в последно време. В три от последните си четири мача Левски получи скандални подаръци. Несъществуваща дузпа срещу Витоша Бистрица, гол с ръка срещу Верея и вече капакът на безобразията, нова виртуална дузпа срещу Пирин. Три предколедни подаръка, които обаче доунищожават и малкото останало от „идеята Левски“.

Вече няма никакво съмнение, че близкото приятелство между Спас Русев и Боби Михайлов, осъществено в далечната 1994 година в предградието на Лондон Рединг, се материализира в придобивки на футболния терен. Но и двамата сериозно са се объркали, че от тези услуги ще произтече някаква реална полза. Левски има статут на голям отбор, или поне за такъв го смятат феновете му.

А един голям отбор получава помощ от съдиите, когато е тръгнал да печели титли и купи. Затова в Италия помагат на Юве, в Германия на Байерн, а в Англия пропищяха от съдийски произвол, когато Юнайтед печелеше титла на всяка втора година. Това влиза в нормалната арогантност на големите. Не го одобрявам и съм върл противник, но го разбирам като част от играта. 

На отбор като Левски, който не може да постигне никакви крайни успехи, помагачеството води до още по-тежки последици. Защото на феновете, които са най-важни и които стават все по-малко, им се налага да се защитават, без да са виновни. И го правят с половин уста, защото авантите са безочливи и няма нормален човек, който да ги оправдае.

Спас Русев днес е тука, утре го няма, но ако продължи тази серия от съдийски произвол, ще нанесе много по- голяма вреда от своите предшественици. На тях поне съдиите не им помагаха и някои от тях дори си окичиха ореол на жертви. Нали често Левски бе сам срещу всички… А сега е сам срещу себе си! 

Да оставим конкретиката настрана. Какъв смисъл ще има футболът, ако набързо се свири дузпа в мача и се предреши резултатът. То излиза, че няма никакъв смисъл да идват разни като Обертан, Гомес, Прохазка, Кабрал, Мапуку, Буш, Ейолфсон и да им плащат колосални за българските стандарти пари. То така със съдийско рамо може спокойно да вземеш гаврошовците от Пирин, да им сложиш сините фланелки и те ще са на трето място без проблеми. А и треньорът им не е никак лош. Ако не бяха ги пресекли с бързата дузпа, Левски щеше да види много зор с „Капело тактиката“ на Милен Радуканов. 

Пише се, че Спас Русев заставал твърдо зад Делио Роси. Няма лошо, но нека треньорът да работи в истинска обстановка. Ако всичко се получаваше толкова лесно, Делио щеше да има във визитката си много титли и купи. Но в Италия никой не му е постилал такъв червен килим. Нещо повече, в калчото Делио е водил предимно отбори като Пирин по италианските стандарти. И ако свиреха по този начин срещу неговия тим, никак нямаше да му бъде приятно.

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"