Имената нямат значение, когато треньор е Пеп Гуардиола. Независимо дали става въпрос за звезди, всеобщи любимци и твърди титуляри, испанският треньор е безкомпромисен и е способен да посочи вратата на всеки. Изключението е само едно - Лионел Меси.

В последните дни в Англия една от най-горещите теми е ситуацията на националния вратар Джо Харт в Манчестър Сити. През миналия сезон той беше безспорният №1 на Гражданите, като игра в 35 от 38-те мача във Висшата лига (3-те ги пропусна заради контузия).

Сега обаче започва сезона като резерва и неговото положение стана основна тема в английските медии, като дори засенчи силния старт на Сити. Всъщност Чарлз Джоузеф Джон Харт, както е цялото име на вратаря, далеч не е най-голямото име, попаднало под брадвата на Пеп. 

Роналдиньо (2008 г. - напуска Барселона)
Бразилецът беше първата жертва на Гуардиола. Той беше най-добрият футболист в света в периода 2004-2006 г. Носител на Златната топка, а освен това изведе Барселона и до спечелването на Шампионската лига - първата от четирите в последните десет години. При идването на Гуардиола формата на Роналдиньо беше спаднала, но именно бразилецът поведе Барса до висините на Европа. Истината обаче е, че Пеп настоя за продажбата на Рони, за да защити останалия състав от нарасналата популярност на звездата сред феновете. Роналдиньо отиде в Милан и никога повече не достигна до формата си, която показа в Барса.

Деко (2008 г. - напуска Барселона)
Бразилецът с португалски паспорт е още един от играчите, които поставиха основите за бляскавото бъдеще на Барса. Преди той да пристигне на "Ноу Камп", каталунците бяха паднали от Селтик, а 12 месеца след пристигането му в Барса отборът стана шампион на Испания за първи път от 6 години (сезон 2004/2005). Гуардиола обаче видя потенциал да изгради халфовата линия за години напред около момчетата от школата - Шави и Иниеста, и махна Деко същото лято, когато показа изхода и на самия Роналдиньо.

Самюел Ето'о (2009 г. - напуска Барселона)
Ето'о е още един от ключовите играчи в състава на Барса под ръководството на Франк Рийкард. Но и към него Гуардиола не показа милост. Пеп искаше да го продаде още през 2008-а заедно с Роналдиньо и Деко, но тогава нападателят твърдо отказа да напусне. Камерунецът не само остана, но бележеше много и важни голове, включително и във финала на Шампионската лига срещу Ман Юнайтед, спечелен от Барселона в дебютния сезон на Гуардиола. Така или иначе той бе набелязан от Пеп и след това беше продаден като част от сделката за Златан Ибрахимович. Отиде в Интер и още на следващия сезон стана европейски клубен шампион, като по пътя към трофея отстрани Гуардиола и Барса.

Яя Туре (2010 г. - напуска Барселона)
Африканецът не беше отрязан веднага след пристигането на Гуардиола начело на първия тим. Макар и не като безспорен титуляр, Яя игра два сезона под ръководството на Пеп и дори понякога се подвизаваше и като централен защитник. Треньорът обаче видя по-перспективна и надеждна алтернатива на Туре в лицето на Серхио Бускетс, който се превърна в основна фигура в състава не само в ерата Гуардиола, а и след него, та и до днес. Африканецът пък пое в посока Ман Сити, където бе позлатен от шейховете собственици. Не е тайна обаче, че имаше и лични търкания между Туре и Гуардиола, като по всичко личи, че ситуацията е напът сега да се повтори и в Англия. От началото на сезона, подобно на Харт, халфът не попада дори в групата.

Златан Ибрахимович (2010 г. - напуска Барселона)
Покрай привличането на Кристиано Роналдо и Кака от Реал Мадрид през 2009 г. Барселона се видя принудена също да направи подобен трансфер и да привлече звезда от най-висок ранг. Ибра и Пеп обаче въобще не си паснаха един на друг. Нито стилът на игра, нито характерът на шведа се понравиха на Гуардиола. По това време той играеше без типичен централен нападател, а нахаканото поведение на Златан силно потискаше треньора, който беше свикнал с тихи момчета като Меси, Шави и Иниеста. Ибрахимович не си затваряше устата. Накрая трябваше да преглътне унижението на полуфинала в ШЛ срещу бившия му тим Интер да бъде заменен в момент, в който Барса трябваше да наваксва два гола изоставане. За капак след изваждането на Ибра в атака беше пратен защитникът Пике, който по-късно вкара и гол. Въпреки че шведът вкара победен гол в Ел Класико, още през 2010-а беше пратен под наем в Милан, а след един сезон при росонерите те го и откупиха.

Бастиан Швайнщайгер (2015 г. - напуска Байерн)
Откъм клубове визитката на Гуардиола не е чак толкова богата, заради което и повечето изгонени от него звезди са свързани с Барселона. И в Байерн обаче Пеп се разправи с една от иконите на тима. Швайнщайгер беше считан за наследник на Франц Бекенбауер в трона на Кайзера на Мюнхен. Халфът беше почти толкова важен за баварците, колкото и Октоберфест. Въпреки това той не отговаряше на стила на Гуардиола. Треньорът предпочиташе дошлия с него Тиаго Алкантара, но контузиите на юношата на Барса не позволяваха на Гуардиола да махне Швайни още в началото. Неизбежното обаче се случи през 2015 г. и тогава Пеп може би е провел най-тежкия разговор в кариерата си, за да убеди Швайнщайгер, че трябва да напусне след точно 500 мача с екипа на Байерн. Дори и Гуардиола си даваше сметка за влиянието на халфа сред феновете, нещо, което специалистът никак не обича. 

Материал на "7 дни спорт"