С интуиция, баланс и игра… Индзаги е на Олимп

Втора звезда на Интер и… първо скудето за Симоне Индзаги. Клубът и треньорът чакаха този миг от дълго време, поне от последния ден на сезон 2021/22, когато с победа в Реджо Емилия срещу Сасуоло Милан (3:0) погреба последните шансове на нерадзурите да спечелят титлата. В продължение на две години, въпреки двете Купи на Италия и трите Суперкупи, постоянната мисъл на всички, в Pinetina и на Viale della Liberazione, беше да отмъстят на братовчедите си и преди всичко да пришият втората звезда на екипите си. Индзаги по-специално почувства тежестта на тази „мисия“, която му беше поверена след дванадесетте поражения в Серия А през кампанията 2022/23, доминирана от Наполи. Той обаче много добре се справи с това и водеше отбора към… обетованата земя. Това не е шампионат като другите, а на втората звезда. И ще бъде запомнен в историята като този на първата, подписана от Хеленио Херера.

Като играч Индзаги спечели шампионата с Лацио през 1999/00, но след това претърпя само разочарования в първенството. Първото през сезона, „счупен“ на две от ковид: до март бианкочелестите благодарение на головете на Имобиле изглеждаха способни да изместят Ювентус от върха, но през лятото, когато шампионатът се поднови след спирането, те потънаха. Още по-горчив бе епилогът от 2021/22, когато той беше избран да продължи работата на Антонио Конте и наследи силен отбор, но без стълбовете Ромелу Лукаку и Ашраф Хакими, пожертвани на олтара на бюджета. До февруари Интер изглеждаше под контрол, но историята на шампионата се промени с обрата в дербито (1:2 с два гола на Оливие Жиру в рамките на три минути) и с нокаута при отложената визита на Болоня (1:2 с огромен гаф на вратаря Щефан Раду) през април. Сега Симоне върна нещата в ред и преди всичко, след осемте трофея, записани на таблото между Лацио и Интер (плюс четири последователни квалификации за осминафиналите на Шампионската лига и един финал), той ще вдигне деветия към небето, най-очаквания.

Индзаги вече надхвърли общо 150 мача начело на нерадзурите и спечелени 600 точки в малко над общо 300 мача в Серия А. Скудетото с Интер обаче променя измерението си както защото това е първата голяма победа като треньор, така и защото с този Интер дава усещането, че може да отвори цикъл, който той ще ръководи предвид подновяването на договора, който ще му бъде предложен. Самофинансирането, наложено от собствениците, не позволява да мечтаем за големи удари, но настоящият състав, към който вече са добавени безплатните трансфери Пьотър Желински (Наполи) и Мехди Тареми (Порто), предполага, че предимството на нерадзурите няма да бъде лесно за конкуренцията. На техническо ниво, но и като манталитет.

Индзаги изгради шампионата не върху непропускливостта на защитата (въпреки че е допуснала най-малко голове в Серия А) или върху експлозивността на атаката (най-резултатната в първенството), а върху баланса, намерен на терена между всички отдели и на отборната игра, винаги отдадена на изграждането на нещо. Благодарение на успешните подписвания от страна на ръководството, но също така и на движенията, тренирани през седмицата в „Апиано Джентиле“ и манталитета на победители, пуснал корени в съблекалнята, която беше добра в циментирането около треньора през миналия сезон. Когато в средата на април скамейка на Симоне изглеждаше на косъм.

Работата беше завършена миналото лято след предателството на Лукаку към семейството на Интер: Лаутаро Мартинес взе лентата и помоли съотборниците си да му помогнат да постигнат великата цел заедно. Индзаги не допусна нито една грешка, напротив, с думите и избора си често правеше разликата. Сега той празнува първата шампионска титла в треньорската си кариера. И има чувството, че няма да е последната.

Андреа Рамацоти, „Гадзета дело спорт“, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС