Изборът на треньора за формацията на тима си се състои от два фактора. Първият е собствената му философия за това как трябва да изглежда отборът му. И вторият – играчите, които са му на разположение.

Последното е най-важно. Класическият пример е Антонио Конте, който пристигна в Ювентус през 2011 година и започна да залага на 4-2-4. Много бързо обаче той установи, че резултатите не са задоволителни и я смени на 4-3-3. По това време беше ясно, че Юве разполага с повече централни защитници, отколкото с крайни и така в последствие 3-5-2 се оказа решаващата схема за клуба.

Треньорът на Торино Джампиетро Вентура също опита да прокара 4-2-4, но резултатите не го задоволяваха. Вентура изпробва 3-5-2 срещу Гранада в Лига Европа, с която успя да отстрани испанците, а след това постигна далеч по-значителен резултат – първа победа на италиански отбор като гост на Атлетик Билбао.

Схемата на игра и тактиката са особено важни във всеки турнир, но специално в Серия А е по-особено. Все пак говорим за първенството в Европа, в което се залага най-много на тактиката. Така че е много важно новият треньор на Милан Синиша Михайлович да избере подходящата схема за Милан. И най-подходящият вариант изглежда 4-3-1-2, на която залагаше и като треньор на Сампдория.

Миха започна да използва тази схема в Самп в края на сезона. Според сайта WhoScored.com тимът му е бил подреден по този начин 10 мача, включително последният за сезона срещу Парма.

Към момента, като се вгледаме в контролите на Милан, изглежда, че „росонерите“ също ще бъдат с 4-3-1-2. А тази система е подходяща за играчите, с които разполага сърбинът. Защитата ще бъде подпомагана от най-задните разположени халфове на Милан.

Полузащитата също ще изглежда добре. Рикардо Монтоливо, най-накрая възстановил се от контузия, ще заеме натуралната си роля на скрит плеймейкър. Стига да не е забравил за какво става въпрос. Около него ще бъде Найджъл де Йонг – истински разрушител. Тези двамата могат да повторят това, което бяха за тима на Карло Анчелоти Дженаро Гатузо и Андреа Пирло.

Подкрепата от Де Йонг ще бъде сериозен плюс и за Андреа Бертолачи, който е класически box-to-box халф. Така Бертолачи ще може да бъде свободен да се впуска в атаката и да изпълнява далеч по-малко защитни функции.

Атакуващата част ще бъде под диктовката на Кейсуке Хонда. Японският национал беше забит на крилото, въпреки че определено е атакуващ полузащитник тип плеймейкър. При тази схема Хонда ще играе на типичната си позиция и в предсезонната подготовка показа, че ще бъде голям фактор.

Милан привлече и двама качествени нападатели в лицето на Карлос Бака и Луис Адриано, въпреки че все още има дебати дали не са еднотипни и могат да бъдат заедно на терена. За щастие Михайлович има и двама футболисти, които могат да изпълняват функциите на втори нападател. Младият М‘Байе Нианг доказа миналия сезон в Дженоа, че може да се разчита на него. Но дори по-вълнуваща опция може да се окаже Алесио Черчи.

Италианският национал беше пренебрегнат и в Атлетико Мадрид, и в Милан на Филипо Индзаги. Черчи е крило, но най-успешният период в кариерата му бе именно на позицията като втори нападател зад Чиро Имобиле в Торино преди два сезона. Тогава Черчи наниза 13 гола и даде 10 асистенции. Италианецът може да повтори тези си постижения, ако се сработи с Бака и Адриано.

Като всяка схема на игра и 4-3-1-2 има своите недостатъци. Михайлович ще трябва да разчита на своите бекове за широчина в атаката. А Ингацио Абате и Матия Де Шилио изпратиха много неефективен сезон. Широчината в състава също може да се оказа проблем, особено при бековете, където „росонерите“ имат и Кристиан Дзакардо.

Но въпреки недостатъците, 4-3-1-2 очевидно ще бъде най-добрата за Михайлович. Изпратеният под наем в Монако Стефан Ел Шаарави показа ясно, че сърбинът няма да разчита на крила.

Това е идеалният избор за стил на треньора. 4-3-1-2 би трябвало да бъде основата на успехите на Михайлович в Милан.

Сам Лопрести, Блийчър Репорт