Железният защитник на националите от 90-те години Трифон Иванонв е станал отшелник. Туньо стои далеч от светлината на прожекторите, но даде любопитно интервю за "Труд".

- Добър ден, търсим отшелника Трифон Иванов?

- Добър ден. Извинете, но и във вашия вестник ли полудяхте?

- Не, но ние задаваме въпросите. Отшелник ли сте вече?

- А, добре, груба ще е играта, така значи. Да, абсолютен отшелник съм вече. Абсолютен! Спя до късно. Ходя на лов. Ходя на риболов. Трапезата ми е винаги богата. Радвам се на любовта на приятелката ми Валя, с която живея сега. И като номер 3 на терена съм щастлив с трите си дъщери - Марина, Галина и Даяна. Вече не организирам големи компании. Говоря и с малко хора по телефона. Почти не се ядосвам. И най-важното - гледам да ми е кеф както на мен, така и на близките ми.

- Не е лошо за един аскет. Явно давате ново съдържание на думата отшелник. Но защо много рядко се съгласявате на интервю?

- Защото вече не знам кои са журналистите. Всеки се прави на журналист, всеки се изявява. И най-често навсякъде се плюе. Много хора са си повярвали и се изказват все едно са най-великите на света. Страшна работа. Вземаш микрофона и ги почваш! Без значение кой е и какъв е... Затова рядко се съгласявам вече на интервюта, отказвам любезно. Мина ми времето.

- Обаче се говори, че сте без пукнат лев и се криете от хората в селото на приятелката ви...

- Много важно! Няма да се разплача. Напротив, весело ми е. Тези клюки идват от хора, които двайсетина години са били на трапезата ми. И сега, когато вече ми е писнало и съм ги отбил, сеят глупости навсякъде. Но аз не съм злопаметен. Ще ги поканя и тях на откриването на туристическия комплекс, който почти съм завършил в Поликраище. Страхотно е, ще го видите, като режем лентата. Има всичко и за най-капризните сред модерните отшелници.

- Там ли живеете вече?

- Според настроението ми - или съм в комплекса, където луксозното кафене вече работи, или в Търново. Имам апартамент на супер място - виждам целия град. Гледам на Велико Търново от високо, но не знам всичко, защото не се занимавам с клюки.

- Като действащ футболист имахте страховит вид на пират, но винаги създавахте настроение. Загубихте ли чувството си за хумор сега, когато не сте под светлината на прожекторите?

- Да, бе, да! Няма как да стане. Още смятам, че Господ е създал шегата, за да си кажем и някои истини.

- Каква е истината ви за българския футбол днес?

- Когато нещата не вървят, винаги се търсят виновни. Хубавото се забравя, лошото - не. Така е в България. Футболът ни наистина не е чист. Има машинации, има несправедливости. Но отдавна е така. Още преди времето, когато направихме бума в САЩ. Не може изведнъж всичко да се оправи и да стане идеално. Вижте как е в държавата. Все някакви далавери излизат, ужасна работа.

- Има ли и хубави неща във футбола ни?

- Има, не трябва да сме черногледи. Боби Михайлов за мен си върши работата добре. Но за да тръгнат нещата с пълна газ, се налага собствениците на клубове да работят здраво и честно за футбола.

Ще дам пример малкия град Ловеч. Там Гриша Ганчев направи дългосрочна стратегия, създадоха академия, ремонтираха стадиона, базата. Същото правят и Христо Стоичков и Емил Димитров в Етрополе.

В Бургас, в големия град, повярваха в добрите намерения на Красимир Балъков и се вижда, че са на верния път. На него трябва да стъпят и останалите. Мина времето, когато големите бизнесмени си го мереха и чрез футбола.

- Вие имате ли намерение да помогнете на родния си Етър?

- Ако има единомислие - да, но ако се прави самодейност - не. Разговарях с бизнесмена Петър Христов, който е двигател на клуба сега. И мисля, че този път всичко е сериозно и точно. Неслучайно има вече по пет хиляди зрители на домакинствата на Етър, и то в "Б" група.

- Славният Лотар Матеус, когото сте побеждавали на футболния терен, от месец е треньор на националния ни отбор. Ще успее ли?

- Това само Господ знае. А аз знам само, че ще му е много трудно. Сега спечели два мача и всичко е о'кей. Но просто не ми се мисли как ще го охрачат при първата загуба. Направо да приготвя дъждобрана! Сега двайсетина души вървят около него и го вдигат във въздуха. При загуба те първи ще го приземят: "Кой, бе, тоя ли, бе?..."

- Какво трябва да промени Лотар Матеус?

- Чета, че добре е подхванал нещата с дисциплината. Но само с дисциплина не става. А и немският ред не е заложен при нас, балканците. Началото е добро, но по принцип после нещата никога не са като в началото. Много бели косми по главата ще му се появят, ако устиска фронта да работи по-дълго. Пожелавам му го искрено.

- Гледате ли футбол по телевизията?

- Да, редовно. Най-често английските мачове. Кефя му се на Митко Бербатов, на другите българи там. Много ми допада и играта на Ивелин Попов - талантливо, сърцато и смело момче като Ицо Стоичков навремето. Жалко, че Ивелин се размина с Блекбърн, но съм сигурен - сега англичаните се хапят от яд, че не го привлякоха.

- В България има криза с централните защитници. Защо?

- Може ли на този въпрос да не отговарям? Не искам никого да обидя и няма да коментирам.

- Предстои мач на отборите на вашето сърце - ЦСКА приема Рапид (Виена). За кого по-силно ще бие сърцето ви?

- Хванахте ме в засада. Не мога да ви дам отговор. Обичам и двата отбора и нямам крайни пристрастия. Каквото се случи, ще го приема. ЦСКА ме изстреля към големия футбол. Със Старшия Димитър Пенев начело играх полуфинал в Европа за Купата на купите.

По-късно с Рапид стигнах до финал в същия турнир. Бил съм капитан и на двата отбора. Радвам се на уважение от феновете. Избраха ме сред 100-те най-големи играчи в историята на Рапид, спомням си с какви почести ни приветстваха. Три часа обикаляхме с каляски Виена, беше като приказка някаква. Отборът е 31 пъти шампион на Австрия. Толкова са и триумфите на ЦСКА в България. Да, много съвпадения и една връзка между всичко - Трифон Иванов. Съдба.

- Как бихте реагирали вие, ако ви призоват да спасявате ЦСКА?

- Не се виждам в тази роля. Отстрани е лесно. Щом сериозен мъж като Емил Костадинов е в клуба, не вярвам да липсва организация. Дочувам за делене на чужденци и българи, което е пагубно. Но слуховете са едно, реалността - друго. Просто трябва да се намери точният проблем и да се отстрани. Аз съм за пълна промяна. За крайни решения и смяна на целия щаб. Затова и не се виждам в тази роля по спасението.

- Бихте ли си продали бронзовия медал от световното в Щатите?

- Никога. Дъщеря ми Гарина, която учи психология в Германия, наскоро откри в къщи кашон с флагчета и медали. И със сестра си Марина, която работи тук, в Търново, решиха да ги поставим на видно място в комплекса. Съгласих се. Това е история. А нея никой не може да я изтрие. Дори и наистина да стана отшелник...