Вратарят на Берое Илко Пиргов заяви, че старозагорци не са обречени срещу ЦСКА. Двата отбора се изправят един срещу друг в мач от 21-ия кръг на „А“ група.

Срещата ще се играе на стадион „Българска армия“ в събота от 17:00 ч. „Надявам се да играем в първата шестица. Дано спечелим максимален брой точки. Сега отиваме да играем срещу ЦСКА, които са сериозен противник, но не отиваме да се предадем. Ние сме в добра форма в момента. Виждате, че играем добре и се надявам да излезем с положителен резултат от този мач“, заяви вратарят пред официалния сайт на Берое.

Запитан на въпрос дали старозагорци имат сили да се преборят за участие в евротурнирите, той отговори: „Не искам да го коментирам това. Нека първо минат тези два мача и да си осигурим на 100% място в шестицата и след това можем да говорим. Ние самите като футболисти, всеки един от нас, иска да си осигурим място колкото се може по-напред в първенството“, каза още вратарят.

Пиргов разказа как се е стигнало до преминаването му при „заралии“. „Договорът ми с Черно море изтичаше. Имах една среща с г-н Хубчев и треньорското ръководство на Берое. Той ми каза неговите виждания за отбора, какви са амбициите на ръководството и на тима. Те съвпаднаха с моите. Аз искам да вървя нагоре, да играя за отбор с амбиции, да се боря за нещо. Така че целите на Берое отговарят на моите и затова се стигна до трансфера ми тук“, продължи Пиргов.

Бившият страж на Литекс коментира и отпадането от Лудогорец за Купата на България. В Стара Загора домакините се наложиха с 2:1, но на реванша паднаха с 0:1 и бяха отстранени. „Не ни достигна един гол. Имахме ситуации, при които можеше да стане 3:1 за нас, но като че ли и този червен картон в Разград в 10-12 мин. до някаква степен предреши изхода на двубоя. Мисля, че имахме шансове с Лудогорец с оглед това, което показахме в първия мач. Тук ги надиграхме. Може би точно един гол не ни достигна да ги отстраним“, допълни Пиргов.

Той заяви още, че идолът му е легендата на Реал (Мадрид) Икер Касияс, а накрая разказа и любопитна история как е станал вратар. „Бях най-малкия в махалата. Нали знаете, че така се започва винаги. Все ме слагаха на вратата. Лека-полека от там си дойдоха нещата, станах вратар. Така се развиха нещата и не съжалявам за това“, завърши стражът.