Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материала на Алберт Лимонадов, който изразява интересна позиция за своя любим отбор Барселона и кризата в клуба.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

 

Във вторник Барселона изживя поредния си кошмар в Шампионската лига, губейки с 0:3 от Ювентус в Торино. Така в последните си две гостувания в турнира каталунците записаха две срамни загуби с обща голова разлика 0:7.

В реванша срещу ПСЖ момчетата на Луис Енрике сториха чудото и спечелиха драматично с 6:1, но сега изглеждат обречени с оглед класата на техния противник. За общо 9 мача в турнира този сезон "старата госпожа" пусна едва два гола. А на стадион "Ноу Камп" Барса има нужда от поне три!

Разбира се, че Ювентус не е имал тежко гостуване през кампанията като предстоящото идната седмица, но пък нестабилната защита на "блаугранас" дава огромни надежди на италианците, че те ще вкарат поне един гол. Гол, след който домакините биха имали нужда от пет попадения.

Грешките на Барселона през този сезон станаха прекалено много, за да говорим за съдийски тесли, липса на късмет, слабо окосена трева на стадиона (за да спира скоростта на топката), случайност и лошо време. Пораженията се превърнаха в тенденция за Барса и причините са доста по-дълбоки. Основните от тях са седем, които аз наричам "Седемте смъртни гряха на Барса".

1. Луис Енрике

Изключително слаб тактик, който използва паник-схемата 3-4-3, за да промени нещо след резила в Париж на Свети Валентин. Тази постройка дава по-голяма офанзивна мощ, но оголва отбраната, която цял сезон играе с четирима в линия. Така Луис наруши ритъма на отбора и закотви на пейката един от най-добрите леви бекове в света Жорди Алба. Пускането на Сержи Роберто цял сезон като десен бек (против желанието му) също показва неграмотността на Енрике като треньор.

Вината на Лучо през кампанията започна още през лятото, когато той направи слаби покупки. Даде Мунир на Валенсия, а пръсна над 30 милиона евро за Пако Алкасер, който е нападател втора ръка. Андре Гомеш? Не съм гледал по-слаб полузащитник на "Ноу Камп", а следя отбора от четвърт век. Срещу ПСЖ в първия мач изпусна сам срещу вратаря. Бавен е и няма този поглед върху играта, нужен за играч на Барса.

2. Ръководството

Най-големият враг на Барселона през последните години. Действа неадекватно и пръска луди пари за играчи, които не биха намерили място на тренировките при Пеп Гуардиола например. Тук е спорно дали Бартомеу и другите шефчета са наложили трансферите на Луис Енрике, или са сбъдвали желанията на треньора. И в двата случая ръководството заслужава черна точка. Договорът на Иван Ракитич беше преподписан, с вдигане на заплатата. А хърватинът е бледа сянка на футболиста от първите си два сезона в тима. 

Шефчетата на клуба нямат ясна позиция и правят тайни съвещания, преди да изложат тезата си по актуални въпроси като съдийските грешки и коментарите на някои играчи например. Постоянно се казва, че преговорите за новия договор на Меси вървят добре, но те бяха отложени за другия месец. Този борд от директорчета няма никаква тежест в клуба, липсва им експертно мнение и играчите го усещат.

3. Жереми Матийо

Клубът даде за него над 30 милиона евро на Валенсия, но французинът е едно от най-слабите звена в състава. Взет по настояване на Луис Енрике, който го пусна в мачовете срещу Малага и Юве. Първите голове и в двете срещи паднаха точно по вина на Матийо, който обича да пуши и пие в свободното си време. По официални данни Матийо е вторият най-бърз играч на Барса след Неймар, но скоростта му не си личи на терена, където го разминават като малка гара. Заради него на пейката е Жорди Алба - в пъти по-добър ляв бек от франсето.

4. Липса на качествена "пейка"

Когато играта на Барса не върви, опциите пред Луис Енрике са минимизирани, защото той практически не разполага с играчи, които имат спортна воля, непримиримост или голям талант. Денис Суарес загатна, че има футболна закваска, но не смятам, че има психиката за толкова голям клуб. Пожелавам два поредни дубъла на всеки клуб, който избави Барса от Андре Гомеш и Пако Алкасер през лятото. Лично аз бих ги подарил, ако бяха на мястото на Бартомеу.

5. Липса на алтернатива за Бускетс

Серхио не прави най-добрия си сезон, но все пак е незаменим в позицията на опорен полузащитник. Което показва колко зле е халфовата линия на Барса. Хавиер Масчерано и Иван Ракитич бяха пробвани на тази позиция, но първият е прекалено агресивен, а вторият - страхлив. Аржентинецът беше преквалифициран в защитник и това му се отразява при играта в средата на терена. Очакваме от ветерана Андрес Иниеста да върши работата и на другите, което е обидно към легендата на клуба.

6. Трансформацията в "домакински отбор"

Далеч от дома Барса наистина изглежда различно и тимът може да бъде познат само по цвета на фланелките. Играта много често е безидейна, вяла и да си го кажем направо - страхлива! Тази тенденция започна да се забелязва от края на есента. На свой терен каталунците могат да бият с разлика всеки, но навън "напипват мача", понякога им трябват и повече от 90 минути... 

Домакински отбори са обикновено клубове, които нямат големи претенции. Те имат способностите да "спъват" големите, но си остават малки. А без Меси, Суарес и Неймар, този отбор на Барса изглежда доста, доста малък. Особено ако го съпоставим до другите големи.

7. Нарушената връзка в MSN

За втори пореден мач Меси, Луис Суарес и Неймар бяха само зрители и не можеха да комбинират добре помежду си. Вината е комплексна - уругваецът пропусна добро положение срещу Юве, Неймар си изкара червен картон срещу Малага и беше пазен добре от Дани Алвеш, а Меси по рождение не обича италианския въздух и се задъхва в Милано и Торино.

Освен това халфовата линия не може да захранва тримата консуматори по най-добрия начин и на тях им се налага да се връщат по-назад, за да поемат топката. Което нарушава ритъма и линиите им на терена. Съответно и тяхното взаимодействие. Чакаме бърз скрит пас от Гомеш, или от разрушителя Масчерано? 

 

Тук идва ролята на треньора, който трябва да забележи проблема и да го разреши. Във втори пореден мач обаче MSN са фигуранти, също като своя наставник. Лучо загуби своето влияние в съблекалнята и затова реши да си тръгне. Той не може нито да мотивира тези футболисти, нито да измисли тактическо хрумване, с което да матира противниците си. 

Барса кара "на мускули" от доста време и тактически грамотният отбор на Ювентус бръкна дълбоко в раната, която беше скрита за мнозина. За клуб с големи амбиции като Барса класическото поражение може да има благоприятен ефект в дългосрочен план, защото е като сигнална лампа.

Лично мен обаче ме съмнява, че с това ръководство нещата могат да се подобрят. Ще бъде взет друг като Енрике, навярно неговият помощник. Поредното паник-решение с обяснението "той познава играчите и клуба, следва нашата философия". Клубът може да се опознае много лесно и бързо, ако имаш работеща философия. А в момента Барса е разпасана команда. И основната вина е на тези в ложите. Защото рибата се вмирисва откъм главата. А нашата "риба" в момента направо няма глава.


Алберт Лимонадов, специално за Gol.bg