Мястото е скъпарски ресторант след 20 г., където Пеп Гуардиола, Жозе Моуриньо, Карло Анчелоти, Диего Симеоне и Юрген Клоп са събрани, за да си припомнят онези сладки дни, когато те заедно притежаваха треньорските скамейки във футбола. Сред смях, докато вдигат тост, те обявяват себе си за Картела, и се връщат към времената, когато руските олигарси, американските спекуланти и петролните властелини от Близкия изток извикваха техните имена пред вратата толкова неистово, че бяха готови на най-изумителните битки с наддаване, за да ги накарат да сложат подписа си където трябва.

"О, да, добре ни беше тогава", ще си кажат те, докато им сервират ордьоврите. А Гуардиола, тогава вече президент на Барселона, ще припомни зимата на 2015 г., когато съобщи на Байерн Мюнхен на коледното празненство, че няма да остане. С което си отвори вратите може би за Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, ПСЖ и Челси...

Простете ми, че съм изкушен от сценарий за филм ала Мартин Скорсезе, с Робърт де Ниро в ролята на Моуриньо, но вие сами виждате властта, която те притежават. Малка група от почитани футболни треньори се превърнаха в луксозни марки за милиардерите, които контролират елита от Шампионската лига. На същия принцип, че ако притежаваш жребеца фаворит за конните надбягвания, тогава ти трябват само двама или трима от най-елитните жокеи, които да елиминират фактически всякаква възможност за грешка в пилотажа по пътя към победата, така и във футбола си проби път идеята, че на излизане от бистрото най-големите треньори могат да се поберат в едно черно лондонско такси.

А това е чудесна новина за мъжете, за които богаташите от цял свят смятат, че могат да им гарантират успех, макар да има риск това да затръшне вратата пред следващата вълна специалисти. Които ще се озоват на най-високите постове (ако някога стигнат до тях), а играчите, феновете и медиите ще ги считат за временно и компромисно назначение, даже и "хазарт", макар че 20 г. по-рано на тях биха гледали като достойни кандидати за повишение. Тази елитарна психология се разпространи навсякъде.

След загубата на Гуардиола, който се подигра с гордостта на баварците, Байерн Мюнхен не потърси в Бундеслигата следващия Юп Хайнкес или Отмар Хицфелд. Баварците просто уговориха Анчелоти, който си беше взел една година почивка. Малко вероятно е Челси, след като изрита Моуриньо през вратата за втори път, да повика Алън Пардю. Когато името на сегашния мениджър на Кристъл Палас се свърже с Челси, неизбежно се чува хихикане. "Пардс"? Като донякъде то се дължи на вина, защото знаем как се препречва пътя на британските треньори, на които им липсва този номадски блясък.

Точно затова събирането за обяда на Картела ще бъде толкова весело и приятно. Свръхбогатата прослойка съвременни футболни собственици смята, че уменията на тези елитни треньори автоматично могат да се пренасят от една страна в друга, от един клуб в друг. В един свой чудесен материал живеещият в Испания футболен журналист Сид Лоу обясни как ефективността на Симеоне в Атлетико е неразривно свързана с неговата собствена история в клуба, и с неговата убеденост, че само свирепо и пълно емоционално обвързване на всички нива би дало на Атлетико някаква надежда да се бори с Реал и Барселона.

Само че този "аутсайдерски" подход, подхранван от Симеоне в не толкова престижния район на Мадрид, може да не проработи в Челси. А ако Гуардиола не спечели Шампионската лига през май, това ще означава, че той се е провалил в пренасянето в Байерн на своите постижения от Барселона (поне в Европа). А когато прекомерното пресиране и енергично тичане наоколо изцеди докрай играчите на Ливърпул, както вече изглежда от резултатите напоследък, дали Клоп има други добри идеи, за да ги придвижи напред в класирането? И щом Моуриньо изгуби подкрепата на втора поредна съблекалня - на Челси, след тази на Реал Мадрид, дали той вече не е загубил правото си да заеме веднага друг голям пост?

Тук не става дума да се омаловажават постиженията на група чудесни треньори, а само да се подчертае, че вече никой не си задава горните въпроси. Онези мъже са недосегаеми за тях. Те печелят най-много от надпревара, в която огромни капиталовложения трябва да се опазват, а не да бъдат излагани на риск. По-долната треньорска класа вече няма покой. И Луис ван Гаал, и Мануел Пелегрини са жестоко атакувани заради предположението, че само някой член от Картела може да спаси отборите, с които те се мъчат.

Ако списъкът с челните трима в анкетата за Треньор на годината на ФИФА може да бъде показателен, то самата мисъл, че голям британски клуб може да бъде трениран някога отново от британски треньор, е само за наивници. Трите имена бяха Гуардиола, Луис Енрике (чиито постижения в Барселона са подценявани) и Хорхе Сампаоли, аржентинецът, който изведе Чили до първата му титла за Копа Америка. Сред номинираните бяха също Масимилиано Алегри, треньорът на Ювентус, за когото се твърди, че вече чука на вратата на Картела, Анчелоти, Лоран Блан от ПСЖ, Моуриньо, Симеоне, Арсен Венгер и Унай Емери, треньорът на Севиля.

Тук, в Англия, следващият "готов" за членство в Картела може да се окаже Маурисио Почетино, който възражда Тотнъм. Но споровете около Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси са доказателство за наличието на изумителен култ към гарантираните познания, гарантирания успех. Клубът за "елитни назначения" изглежда като взаимстван от шоубизнеса, но всъщност е отчаян стремеж да се играе на сигурно. Келнер, още шампанско, моля!