свързани статии

Програмата на сезона в Англия традиционно бе публикувана още в средата на юни, за да се разпалят планове за пътувания, уикенди на големи дербита и обсъждане на това "кой има лесен старт и кой завършва с най-трудни мачове". Най-гледаното първенство в света тръгва отново на 12 август, но все повече прилича на някакъв сериал, гонещ огромен тв рейтинг.

Шампионът Челси е чак на трето място в залозите за нова титла, а Манчестър Сити и Юнайтед са пред него (както бе и миналата година, между другото). Но не това се откроява. Това вероятно ще е последният сезон, в който Висшата лига може да бъде наречена със старото и толкова хубаво звучащо "английско първенство".

Тенденцията е такава от 1993-а, разбира се. Вековният закон на английското ежедневие с "3 часа следобед в събота е време за футбол", което бе магическо и за всеки фен по света в едни други, не толкова наситени с информация времена, отдавна падна от власт.

През 90-те телевизиите изместиха мачове в неделя и понеделник - в началото бяха само по 2 на кръг. Е, неделя в 16 ч местно време (18 наше) и понеделник в 20 ч (22 ч тук), не е толкова зле... Отборът ти има по 1-2 тежки пътувания (за феновете), от които във вторник работният ден не върви добре, но се преживява.

Новият тв договор обаче, влязъл в сила от този сезон, вече гарантира по 168 мача наживо само в английските канали Sky sports и BT Sport. В азиатските "Al Jazzera", "Bein Sport Asia" и американския ESPN вървят около 340 от всички 380 двубоя на сезон.

Идеята е от 2018-2019 г. това да се промени в посока "нагоре". Всички 380 мача да вървят наживо, а в двата британски гиганта да идат вече 190. Има само един начин да стане това. С още промени на часове, с още разместени кръгове...

Преговорите вървят за съботен мач от 19,45 ч английско време (21,45 ч в България), след края на този, който вече е фиксиран от 17,30 ч (19,30). Това обсъждане ще завърши с гласуване през септември и, ако бъде прието от клубовете, влиза в сила от август 2018-а. Още по-фрапиращо - обсъждат се регулярни петъчни мачове пак в 19,45 ч местно време, че и двубой в събота или неделя от 20,45 ч! Ще рече - 11 без 15 у нас.

Принципно, какво толкова, ще си кажете. И без това в тв каналите вървят по 15-20 мача всеки ден на уикендите и по 5-6 в делници. Но феновете в Англия вече заплашиха с нови бойкоти. Не стига, че цените на билетите за мачовете растат със скоростта на Тио Уолкът (когато е здрав) по крилото на арсеналската атака, ами и часовете стават невъзможни за ходене на стадиона.

Привържениците на Нюкасъл вече се възмутиха. В декемврийската програма те гостуват три пъти в Лондон (на Челси, Арсенал и Уест Хем за 20 дни), като се предполага, че и трите двубоя ще са изместени извън съботни дни. Пътуванията са около 3000 километра в двете посоки (шесттте общо).

"В периода преди Коледа, когато хората имат достатъчно семейни ангажименти, не е лошо Висшата лига да помисли за това и поне да насрочва мачовете за дни от уикенда, по възможност в нормални часове с оглед на пътуванията. Феновете ще се прибират в понеделник, вторник или сряда рано сутрин, което е неприемливо", гласи позицията на тръста със запалянковци на Джордитата.

Но причините за роптаене стават доста, не мислите ли - дълги пътувания заради късни мачове (изнесени заради тв изисквания), скъпи билети, неудобни часове и на домакинствата, мачове извън уикендите. Разбира се, никой няма да се трогне. Петък вечер - пътуване от Борнемут далеч на юг, до Манчестър на север - няма проблеми. Понеделник вечер - 300-400 километра прибиране след двубой, завършил в 22 часа местно време...

А сега и още късни мачове, защото в Азия тогава е най-удобното време за гледане на футбол. Нека си го кажем направо - това е причината, тв аудиториите в най-хищната да плаща и гладна за Юнайтед, Челси, Ливърпул и Арсенал (и останалите) част на света. Така английската лига след този сезон съвсем няма да е английска. Тенденцията местните да преотстъпват сезонните си билети мач за мач ще продължи - това си стана доходоносен бизнес на Острова.

Още запалянковци ще си излязат преди края на някой мач в протест - тези на Ливърпул и Арсенал вече го правиха. Футболът се превръща в скъпо, а вече и недостъпно удоволствие за онези, които принципно трябва да са фундаментът на играта. И то в нейната родина. Бизнес модел, който работи отлично. Тоест - печели отлично. Но разрушава традиции, история и почти родствената връзка, която някога клубовете на Острова имаха с феновете си.

Материал на SportingLife